Дивото зове

Някои вярват, че най-великото постижение на човечеството е умението да контролираш огъня. Оттогава сме станали все по-можещи и силни. Научили сме се как да обработваме храната, изобретили сме инструменти, оръдия и т.н., позволяващи ни да се издигнем до върха на хранителната верига и да си направим живота по-лесно. Това ни е отчуждило от природата. Вече не ни е нужна толкова близка връзка с природата, даже е започнала да пречи на развитието на човешката цивилизация, докато не сме достигнали до момент, в който ядем отгледани в пластмасови кутии краставици, генетично модифицирани кокошки и т.н. Създали сме си свой собствен свят с наши собствени правила, който наричаме "цивилизация". Станали сме като маймуна, режеща с лазер собствения си клон. "Животно" и повечето неща, свързани с природата, са станали обида. Отричаме да сме примитивни, но все пак имаме нужда да ядем, пием, спим и т.н. Вярваме, че сме превъзмогнали "онези гадни примитивни инстинкти", но все пак се ядосваме, страхуваме и т.н. Всички емоции, които хората използват като аргументи за разликата м/у нас и животните, са умело замаскирани инстинкти - радост, тъга, омраза, любов... Предполагам, че някои ще реагират "Любовта не е примитивна, а е най-човешкото чувство, сложна е, свещена е, ...". Кажете ми с 2 думи какво е любовта? Желанието да бъдеш с някого от противоположния пол, т.е. розова версия на инстинкта да продължиш вида си и да намериш съюзник в живота и в отглеждането на потомството (най-важното нещо в природата и човешкия живот). Да, има любов към приятели, предмети и идеи, но всички те са любов към съюзник (без значение човек, предмет или идея), към нещо или някой, което може да ти доведе облага. Защото съюзниците са много важни в природата. Те могат да те защитят, могат да ти помогнат да се издигнеш в йерархията, което ще ти донесе блага, а може и самите те да те облагодетелстват по някакъв начин. Затова живеем в общество - колкото повече съюзници, толкова повече облаги.



Оригинално е есе по английска литература със заглавие "Do You Often Feel the Call of the Wild?", но и също така ми е наболяла тема.
Не очаквам одобрение или разбиране

Ако бях различният Друг

"Ако бях различният Друг"... Някой може ли да ми обясни какво точно означава да си "различният Друг"? Как можеш да си наистина "различният" в общество на масова глобализация. Пък и все пак ние всичките сме човеци, стадни животни - едно, че в главите ни са заложени едни и същи основни механизми, но и ние надграждаме, вземайки от другите (... уважаеми антиглобалист). Така че е лесно да си "Друг", но е трудно да си "различният". Има, естествено, разлики м/у индивидите и групите (понеже сме стадни животни се обединяваме в групи със сходни индивиди), но голяма част са изкуствени, наложени и насърчавани от другите. Най-лошото е, че хората се променят според тези наложени разлики и стават стереотипи, които не приемат нищо чуждо и, като организъм, се пробват да го потиснат, изхвърлят или унищожат. Откъдето идват проблемите м/у нео-нацисти и хора с други физически белези (нарочно няма да използвам "раса"), метъли и чалгари и т.н., и т.н. Просто не харесваме различните, не ги приемаме. Не харесваме и тези, които нас не ни харесват. Няма нищо странно. Това си е защитен механизъм. Защото "обединението прави силата". А тези, което не са с нас, не ни правят по-силни и донякъде ни отслабват. Стават врагове и почваме да се отнасяме скептично и с предразсъдъци към тях, което ни пречи да ги опознаем и разберем, да се помирим с тях и да станем съюзници, може би. Трябва да се отървем от тези неща и да изградим ново общество с нов тип мислене без ограничения. Единствено тогава не би имало значение дали си "различният Друг", себе си или част от мнозинството; единствено тогава бихме могли да сме единни в многообразието.


Есето е по проект за интеркултурната толерантност (заглавието на проекта в момента не мога да го цитирам), а заглавието (на есето) е заложено фабрично. Учителят по философия настояваше да го напиша, макар че от начало се съмнявах в качеството му и в момента също не съм доволен от себе си
П.П. Със специални благодарности към Крисито

Hip-Hop Is Dead...

... и то не е отскоро...
Но нека ви вкарам първо малко увод. Лето Господне около 2000-ното. Малкият Калоянчо отива у кръстника си заедно с мама и с тати. То тогава имаха стерео. Беше им модата все пак. Докато е в другата стая с кака си Ели малкото момченце чува нещо от стереото. Еминем. Рап. И преди бе чувало, но тогава се зариби. Малкият Калоянчо съм аз, само че преди около 8 години. От тогава доста време мина. Времената се промениха, но общо взето основния ми стил музиката - не. Продължавам да си слушам. Съвсем порядъчно си минах през Шамара периода (само че втория, който бе по-слаб), през Румънеца и Енчев периода, през In Da Club периода и прочие. Познавам доста хип-хопъри. Познавам и доста рапъри. С някои от тях съм бил и в детска градина. Г/д знам и историята на хип-хопа. Както казах - продължавам да си слушам... Или поне засега...
Защо "досега" ли? Доскоро се чудех как точно да го формулирам. Вчера се сетих. Рапът донякъде стана като чалгата. И като смисъл, и като култура. Има си, естествено, бастиони, но те падат 1 по 1, докато накрая не остане пълна идиотщина. Не знам защо ми прави такова впечатление, най-вероятно защото никога не съм бил хип-хопър според очакванията, но рап културата в по-голямата част ми е твърде позьорска. Кажете ми как може някой 14-годишен келеш, дето мама и тати му дават парички за кòлички, да ми пее, че е "генгстъ", или някоя 13-годишна пикла да пее ... вижте. Всеки се прави на някакъв гангстер, всеки претендира, че е истински, но е такъв само в сънищата си. Пият ми ММ (3 л. - 2 лв.) и ми припяват "Алкохол, уоу!"; палят цигара и вече гледат лошо; слагат качулка по време на час и си мислят, че вече са бед бойз; използват някой друг израз от хип-хоп културата ("Йоу!", "Уозъп, нигъ" и т.н.) и вече са мега готини и забавни; мислят си, че като са отказали на майка си да си изпият млекцето вече са супер келеши; виждали са трева на картинка и вече са големи напушилки (пък дори и да са пушили няколко пъти); а този, който ги критикува (само гледайте коментарите ;] ) е хейтър, педераз и нищо не разбира и т.н. (тук нарочно не съм давал линкове, тъй като ще давам към мои познати, пък точно тези дни не съм в настроение да се занимавам с глупости; надявам се всеки, който се разпознае (въпреки че по-скоро бил отрекъл, да вземе мерки). Ето заради такива момченца и момиченца на моменти ме е срам, че слушам рап, нося широки дрехи и т.н. 2Pac не само би се обърнал в гроба, ами и пирует би направил. Нямате си на представа колко такива биха си заминали ако имах пушка (бих ги бил с приклада). Най-лошото е, че не се усещат. Че те се имат за истински, че това е правилното и т.н. И по-лошото е, че хип-хопът става тях
Напоследък почнах да се ориентирам към други стилове (предимно Psytrance). И при тях има позьори, но се надявам, че като съм нов и няма да ги забелязвам, пък може и да бъда 1 от тях
Но не мога да спра да слушам рап. Не мога



П.П. Тази публикация от супер много време се каня да я напиша. Проблемът е, че това ми е болна тема, пък все не мога да намеря точните думи да се изразя. Лошото е, че и сега не успях да ги намеря

Мангалия

През 2005-та обявиха годините до 2015 за "Десетилетие на ромската интеграция". Добре се справят. Така ни ги интегрираха, че сигурно следващите 50 години няма да можем да си седнем на гъза. Браво, трябва да има толерантност все пак. Макар че можеха още по-добре да се справят. Мен ако питате, трябвало е да тикнат полицая в затвора. То... Как смее да си изпълнява задълженията по този начин, не е ли могъл да бъде малко по-хуманен?! Безобразник! Представете си само щетите, нанесени в/у крехката психика на тези мили и невинни хорица по този груб и травмиращ начин ("осветил ги е с фенерче и ги е изгонил от двора на училището."). Тази въпросната ст. лейт. Мая Йорданова (аз ще запомня това име, за да мога при случайна среща да й благодаря; запомнете го и вие) добре е решила да го накаже. Аз за Коледа ще се помоля на Дядо Господ да ни прати още такива съвестни люде... И 1 Калашник. Без патрони. С приклада ще ги бия
П.П. Нещо подобно си мислех преди време... Че в държавата, в която сме мнозинство и по принцип е наша (не съм националист) ние сме дискриминираните. Ако си циганин (или "ром", зависи какво предпочитате), кандидатстваш някъде за работа и не те назначат, винаги можеш да се жалваш, че си дискриминиран. А да не се окаже, че и м/у временно си обратен. Докато ние какво? Лапаме го. Целия. Жалко е
Пример: събитията в "Красна поляна" преди около година. Ако бяха българи полицията щеше да ги помлее
П.П.П. Имам приятели цигани. 1 от тях е от най-точните хора, които познавам. Едно е "циганин", друго е "цигания"

Слободия или смърт!

Уважаеми 12-годишни дечица^*, искам да ви питам нещо - знаете ли какво означава свобода? Искате ли да ви кажа? Самостоятелност. За да си самостоятелен, трябва да си отговорен ergo за да си свободен трябва да можеш да поемаш отговорности. Без отговорности вече е слободия, която не е желателна. Най-малкото и на вас ще ви се върне тъпкано рано или късно. Но не знам дали го осъзнавате. И, всъщност, за какво ви е? Пийте си питиенцата по барченцата, карайте се на мама и тати, правете се на курви, гангстери, келеши и всякакви други готини хорица и си вярвайте, че по този начин израствате и че светът се върти около вас. И полека го карайте, недейте да се напрягате, че току-виж сте поумнели, а това не е готино

П.П. Ще видим, може някой друг път да разгърна темата, че сега не ми се пише
^* 12-годишни дечица и по акъл, а може на възраст да си на 27 (примерно). Лошото е, че реално голяма част от хората са такива

Мразя начина, по които моята реалност се различава от оригиналната реалност

Напоследък супер много се замислям дали можеш да успееш ако не следваш принципа Exitus acta probat... Просто не става. Я ми кажете кой оценява този, който си държи на морала и не гледа да прецака другите. Всички държат на този, който им се четка, а обикновено той не е особено морален, но нали не го бърка за средствата, прави си такъв образ... Ако исках щях да имам пари, кучки всяка вечер и прочие. Но какво имам сега?... Почти нищо. Освен малко съвест. Даже не съм сигурено дали тази съвест е истиска съвест, защото съм вършил толкова неща в миналото и продължавам да ги върша, макар и с намалено действие и увеличена "съвест" (моля разни хора, които ще ме убеждават, че съм добър човек, преди това да се замислят дали ме познават).
В момента е 6 сутринта. Първи петли. Тъкмо се зазорява. Бях на имен ден. И какво правя?... До преди 1 час оглеждах дали няма нищо оцапано или почупено. Ако се бях оставил на кефа и ако не мислех толкова какво щеше после да стане с другия човек щях да буда с някое девойче сега или поне тази вечер да си направя както трябва. Миналата вечер пък уредих двама души с момичета. Момичета, с които не бих отказал аз да бъде (момчетата ще ме разберат, за дамите - ние сме прасета, не гледаме толкова с коя, важното е да сме с някоя). А познайте аз как бях. Сам като топола след буря
Лошо е и че използвам повече местоимението "аз", но просто такива мисли ми се въртят в главата...Но не е типично за мен. АЗ не мисля за "аз". Аз мисля за "вас". Проблемът е, че докато аз мисля за "вас", "аз" е обречен на смърт и провал. Просто така са нещата. Exitus acta probat. Убий или бъди убит, ако мога да използвам смисъла на коментара на един бивш близък човек.Нооооо мога и просто да се оправдавам с тази публикация. Да се оправдавам за моите неуспехи, защото целия ми живот е изпълнен с такива. Искам едно, но решавам, че е по-добре да отстъпя (заради някой друг), и в крайна сметка съм абсолютно и тотално прецаkан. Както казвам "Мразя начина, по които моята реалност се различава от оригиналната реалност"

Д.ба ма'a му, не ми се пише... Надявам се да сте ми схванали мисълта. От Скруч - засега толкова


Послепис: Тук хептен "Искрено и личнo" го ударих

Exitus acta probat

Краят на учебната година е... Едно от най-важните времена за ученика, включително за мен. Сега човек може да си извоюва шестица или да получи двойка. Ей сега говорих с майка ми, която ми каза същото, каквото ми казват почти всички - бил съм умен и ако съм се напънел малко съм щял да получавам само шестици, които ще ми помогнат да вляза на по-добро място, да си намеря по-добра работа, да съм по-успешен и т.н.. Ако не съм изкарвал шестици някой глупав, но с добри оценки, щял да се намърда на моето място, което е щяло да бъде загуба. Шестици... Хубава оценка. Трябва да показва, че ученика е интелигентен. Но дали е така?... Шестици по принцип получават хората, които учат много или ги изкарват нечестно. Получават по-високи оценки, но с цената на какво? Много изгубено време, което може да бъде оползотворено по друг по-добър начин (като да свършиш някоя работа, да научиш нещо, което наистина ще ти трябва или да помогнеш някому), или достойнството. Достойнството сам да си изкараш оценката, а не благодарение на пищов или съученик, достойнството да не се молиш за по-висока оценка на учителя. Но пък майната му, нали имаш 6... Exitus acta probat все пак (латинска поговорка, превеждаща се като "Целта оправдава средствата"). Напоследък това ми се върти в главата... По принцип не мисля точно за даскалото, ами за други неща. Например преди време почти нямах съвест. Смятах че целта оправдава средствата и не се съобразявах с никого. И, честно да ви кажа, бях си добре. Всяка вечер можех да си намеря купонче, на което да отида, имах пари или можех да намеря кой да ме черпи, имах момичета, знаех, че имам мои хора зад гърба си и т.н.. Купони, алкохол и момичета. Това ми беше животът. Мечтата на всеки мъж. Тогава се случи нещо, за което няма да ви разказвам и ме хвърли в дълбок размисъл. Сърцето, съвестта и морала ми се завърнаха. Но изгубих някои други неща. Не мога да преценя дали така е по-добре... Като за веселие - не ми е. Но пък е се чувствам по-добре с чиста съвест отколкото без. Като гледам наоколо доста хора са като мен преди време. И все повече хора искат да станат такива. Да не зачитат никого, да не ги притеснява, че не е честно, и да гледат да стигнат до целта... А аз даже нямам цел. Успяват хората, които нямат съвест и морал. Имаше една поговорка, която беше нещо от рода на "Богатият човек автоматично отива в Ада". Защото не може да си успял/богат ако имаш съвест. Е, има изключения, но... В общи линии е така. Винаги трябва да си по-добър от останалите или поне на тяхното ниво, че да успееш. Проблемът е, че по този начин им пречиш на тях. Кандидатстваш за работа, по-добър си от останалите, избират теб. Хубаво, нищо нечестно. Но отнемаш нечие друго бъдеще. Ако не беше кандидатствал някого друг щяха да изберат. Алтруизъм. Но ти оставаш на улицата и умираш в крайна сметка. И в други неща е по същият начин. Просто така е устроен света, нашето общество, човечеството и природата... За да си жив трябва да си егоист. За да успееш трябва да си егоист. За да стигнеш до целта (естествено зависи от целта) трябва да си егоист и да използваш всички възможни средства. Но аз продължавам да вярвам, че целта не оправдава средствата. Иска ми се средствата да определят целта, ноо...

Отивам да готвя. Ако има нещо - коментари

Ревността - това "зеленооко чудовище"

В днешни дни всеки говори за любовта. Казват, че любовта е свята, че любовта е алтриустична, в любовта за да получиш трябва да дадеш... Но колко трябва да очакваш да получаваш?
Повечето хора (почти всички) описват любовта като силно желание да бъдеш с някого по всяко време. Но не е ли това твърде егоистично?... Любовта не е егоистична... Любовта е грижата за човека срещу теб, не желанието да го задушаваш с постоянната си грижа и постоянно присъствие. Ако тя/той иска да бъде с теб, тя/той ще бъде. Но ако тя/той не иска - независимо колко силно се пробваш да я/го пазиш от други привлекателни хора и да я/го накараш да бъде с теб, няма да ти спечели сърцето й/му (бел. а.: Почвам да пиша за другия човек все едно тя/той е жена, тъй като е твърде досадно да пише тя/той постоянно. Остава си валидно и за двата пола). По този начин най-много да го загубиш, защото всеки иска да бъде свободен, освен ако не ти даде свободата си доброволно. Ако го направи - спокойно, тя те обича, не се безпокой. Остави я да прави каквото иска, не я пришпорвай или иначе ще си я поиска тази свобода обратно, защото любовта не е вечна и безусловна.
Сега си спомних нещо, което Оскар Уайлд е казал: "Всеки човек убива това, което обича". Човек не го убива от липса на интерес. Човек убива любовта си поради твърде много ревност, която може да бъде резултат от твърде много любов, смесена със съвсем малко егоизъм. Това парченце егоизъм покварява любовта като зараза и превръща любовта, едно от най-светите неща за човешкия вид, в пълна себичност, едно от най-презираните неща от човешкия вид. наранявайки, ако не убивайки, нещото, което обича.
Като заключение (и излизам): ревността не е любов! Ревността убива любовта. Любовта и ревността са като Господ и Сатаната.


Есе, което писах на класното по английска литература. Не е особено добро, все пак го писах за по-малко от 1 учебен час, но въпреки това имам шестица. Преведено е дословно
П.П. Трябва да се хвана да напиша някоя хубава публикация. Просто никоя не ми харесва нещо...

Доброволци-дупедавци

В много интересно общество живеем. Хора, които нямат собствено мнение и морал/съвест, хора, които си дават гъза за потупване по рамото, се издигат в обществото и в живота. Разни фешънчета получават хубавите момичета, те получават хубавите места и т.н. Това е ебах ти простотията... Едно, че е супер глупаво да променяш себе си, да почнеш сляпо да имитираш другите само и само да получиш прегръдка от някаква курва или някой пикльо като теб да те потупа по рамото и да ти кажа "Браво, ти си голям пич!" и ти да се имаш за Господ вече. Кажете ми може ли (например) човек, който до вчера е слушал рап, от днес да е фешън и то точно снощи като е сменил компанията, като новата му е от фешъни и се води по-гъзарска? Е това ако не е ебах ти путкенството, не знам как да го нарека. И особено да тръгне да заебава хората от старата компания, след като са се доказали, че има ли нещо ще бъдат до него. Ама неее, той е гъзе, тези, които го критикуват и не харесват новото му Аз, защото прозира и е оцапано, стават ебах ти хейтърите, те го хранят защото му завиждат и тайно искат да са като него. Смърт! Изгорете ги с камъни!
Момчета и момичета, хайде стига глупости, а? Някой като ви види голи и после ви каже, че сте готини прави ли ви божества? А майка ви, която до вчера ви е поддържала, ако ви критикува за това прави ли я кучка? Кучките сте вие. Независимо от пола. Независимо от облеклото и стила на музиката или компанията. Кучки сте. После този, който вие е видял голи, ще ви наебе и ще ви остави ей така, докато майката ще се върне при вас... Ако не сте я отблъснали напълно. Нещо подобно е положението, с тази разлика, че в реалността даже няма и ебане да спечелите (не винаги*). Осъзнайте се малко
А я ми кажете друго, какво е толкова симпатичното на тези същества? Това, че не се чувствате самотно така? Или това, че не ви казват неприятните неща, които мислят за вас? Или че не мислят неприятни неща за вас докато ги ебете в гъза и същевременно се давате да ви ебат вас? Лошото е, че не можете да се осъзнаете. След тази публикация ще ме приемете или за ебах ти загубеняка, или за лъжец. А аз съм прав. Познавам ви, копелета, не можете да се скриете. Можете да се скриете зад фалшиви маски, но маските се разпознават, пък ако се намери някои с повече желание и нерви могат и да се свалят. Въпросът е, че ще е голям труд, защото повечето от вас са такива, пък имате навика да се сдружавате с/у неприятните хора, макар че бихте оставили този до себе си. Така че ако тръгна трябва или да бъда обречен на провал от вас, или да почна да ви нахъсвам 1 с/у друг, защото друга стратегия аз не виждам. Там е работата, че не искам. Аз имам някакъв останал морал, който постепенно си го възвръщам. Аз не бих предал някой от вас, макар да ви ненавиждам. Аз не съм като вас.


Ебах го в мамата, не ми се пише повече


П.П. Аз не завиждам. Просто съм против този абсурд. Не искам да съм като вас. Не, благодаря. По-добре на задните места, но с чиста съвест, душа и сърце (доколкото съм успял да ги запазя). И по-добре сам срещу всички, но аз, верен на себе си и защото аз така съм решил

27.04.2008 г.

27.04.2008 г. Великден. Докато си пазя свещта да не изгасне оглеждам църковния двор, огласен от гласа на пийналия поп. Това място е толкова пренаселено само веднъж в годината. Ако реша да стигна до другия край на двора ще настъпя поне 30 души. Оглеждам лицата на "поклонниците". Един си шушука с някого, така че другите да не го видят, друг обсъжда нещо на висок глас, смее се и псува, трети си е придал смирен вид, но или е пиян, или му е скучно, или иска да изглежда религиозен. Лицата им, осветени от мъглявата светлина на свещите, изглеждат зловещо и грубо. Дошли да лицемерничат пред фалшив бог (ако има бог, то надали е такъв, какъвто го описва Библията, ама това е друга тема). Включително и аз. Има само 1 групичка от 3-4 възрастни хора, застанали зад по-грешния от тях поп, пеещи псалми, на които им знаят текстовете наизуст (за разлика от попа)
Вниманието ми бива привлечено от свещта, символ на моите грехове/непорочно и живот, която за малко да изгасне, защото съм занемарил опазването й и съм почнал несъзнателно да си играя с нея и да я чопля. В последният момент я спасявам. Типично за мен.
Попът свърши с четенето и почнахме да обикаляме църквата. Мислите ми се отклониха от въпроси, свързани с Господ, и се замислих за случващото се около мен. Празник, отдавна загубил истинската си същност, все пак поражда някаква добрина. Хора (естествено, само малка част) се нареждат зад гърба на близкия си, така че да не дойде някой по-разсеян или недоброжелателен и да го подпали или окапи с парафин. Така несъзнателно се оформя 1 низ от хора, една редица, където никой не се стреми да е най-отпред, а всеки гледа да предпази другарчето пред себе си. Аз също пазех, макар и с усилия, но мен никой не ме пази. Типично.
Приключихме с обикалянето , като дотогава свещта ми не се изгасила. На връщане изгасна. 3 пъти. На кръстопът.

Съвременните хора - резултат от древна ядрена война, водена от предците ни?

Днес г-жата по биология прочете 1 статия от средата на 2006 г. (намерен от Мануела от немците), свързан с произхода на хората. Заинтригува ме, затова ето ви я, пък след нея коментар от мен х)

Учените: Преди 25 хиляди години на Земята е имало ядрена война

Това показват резултатите от съвместен научен проект на специалисти от НАСА и френски учени.

Изглежда теорията на Дарвин, според която нашите далечни предци са били маймуни, губи все повече позиции. Наскоро завърши най-големия за последните пет години съвместен изследователски проект на специалисти от НАСА и френски учени.

Подготвеният по него отчет се оказа пълен със съвсем неочаквани факти, свидетелстващи, че преди 25 хиляди години Земята е преживяла глобална ядрена война!

По цялата планета изследователите открили повече от 100 кратера, оставени от мощни взривове в древни времена. Най-дълбокият от тях се намира в Южна Африка. Именно чрез анализ на стените му, а по-точно на земните пластове в него е било изчислено времето на грандиозната катастрофа.

Учените успели да определят и силата на ядрения удар: повече от 500 хиляди тона тротилов еквивалент. За сравнение бомбардировката над Хирошима е със сила 20 хиляди тона. Представете си колко мощна е била древната атака, ако тя, както смятат учените, е променила скоростта на въртене на Земята около оста си! В резултат на ядрените експлозии, водата от Световния океан е започнала движение и се е получил нещо като гигантски водовъртеж. Неговата сила накарала Земята да започне да се върти по-бързо.

През миналия век в градовете на маите са били открити древни календари, в които денонощието е 36 часа. Учените смятат, че такава е била продължителността на земния ден преди ядрената война. Между другото, в генетичната памет на съвременните хора още се пази тази информация. Опитите на физиолозите доказали, че ако човек е поставен в подземие и е лишен от възможността да следи времето, неговия организъм се настройва на денонощие с продължителност 36 часа.

Според специалистите свидетелства за свръхмощна ядрена катастрофа има в древните предания и епоси на много народи. Ако се премахнат метафорите от митовете на африканските пигмей за “голям огън, спускащ се от небето”, то ще се получи напълно достоверна хроника за взрив и последващата го ядрена зима. А в световно известната “Махабхарата” достатъчно подробно се разказва, как са се спасили, от ядрената война. За първи път в света хората построили под земята бомбоубежище и се спасили от унищожителния огън.

Подобни подземни галерии са открити в Алтай, Урал, Тян Шан, Сахара и в Южна Америка. Предназначението на тези катакомби става видно даже за тези, които не са специалисти.

Едно от неминуемите последствия на ядрената катастрофа е мутацията на живите организми. Радиоактивния мутагенезис преправя хромозомните вериги на човека в резултат, на което радикално се променя неговия облик.

Нашите далечни предци не са успели да избегнат тази участ. Скоро след глобалния взрив човешкото общество е представлявало сбор от мутанти. Сред тях е имало хора с крила, великани (техни кости и сега се намират по време на разкопки) и джуджета, чиито преки потомци са пигмеите в Африка и народите допа и хама в Тибет. Една част от тези мутанти не успели да се адаптират към околната среда и загинали, а друга била изтребена от съперниците, нахлуващи на тяхна територия.

Учените смятат, че древните хора са имали трето око, намиращо се над носа, а в наше време генетичната памет за този орган определя нивото на интуицията на човека.

Обаче най-типичните представители на облъчването с радиация за циклопите и монголоидите – в крайна сметка именно те са били основните конкуренти в борбата за оцеляване. Монголоидите победили! Сега тяхната раса е най-разпространената от всички човешки раси на Земята. Според специалистите процеса на мутация, макар и бавно, и в момента продължава.

И така преди 25 хиляди години нашата планета се е превърнала в гигантски Чернобил и ние, съвременните хора, сме потомци на мутантите, появили се в резултат на тази катастрофа. Това показват резултатите от международното изследване, което обаче не показва кой и защо е започнал тази древна ядрена война.

Учените само предполагат, че тогава са съществували могъщи цивилизации, разполагащи с технологии, чиито тайни не са известни и до момента. Събирането на информация за тях е целта на нов проект, който стартира през есента.

Източник




Това ще обясни много неща, но пък има някои неща, които просто не се вържат.

Преди 25000 год. са се случили някои наистина интересни неща. Свършила е някаква геоложка ера (което не е толкова интересно), краят на последния ледников период (което може да бъде интересно), но и преди 25000 год. според официалната наука (ако мога да я нарека така) сме започнали да се разселваме от Африка. Точно това не е чак толкова интересно, колко цифрата на тогавашните човеци - 2000, което поне според мен е малко х). Може да е резултат например от една ядрена война :р. И мутациите ще обяснят как от 2000 души сме станали толкова различни за толкова кратко време х)
Също така тази хипотеза обяснява митологиите на много народи, които са подобни и говорят за такива неща - хора с крила, изгубени цивилизации, апокалипсиси, подобни на ядрена война и т.н. Атлантида и Лемурия - 2 държави/нации/народи с малко по-различна физика и по-напреднали, но потопени (водовъртежа х) ), също ще бъдат обяснени. Както и изгубените постижения на древните цивилизации (Стоунхендж, пирамидите и т.н.) х)

Обаче има някои неща, които не се вържат... Къде са останали мутантите с криле, трети очи и т.н.? Абсолютно всички ли да сa убити? Пък не може за толкова кратко време да са били претопени. А кости? А останките от радиацията?



П.П. Извадка от форума ми х)

Защо кучето е най-добрия приятел на човека, а не друг човек

Днес в час по химия нямаше какво да правя и извадих 1 дузина причини защо кучето е най-добрия приятел на човека, а не друг човек х). Буквално 1 дузина (има някои неща, които съм ги разделил на 2 точки заради бройката х) )

Пояснявам, че като казвам "куче" нямам предвид чуждо озлобено куче (щях да пиша "мастия", ама мастиите също могат да отговарят на долните неща х) ). По-важните неща според мен съм ги подчертал х)



Read More...

1. Кучето е искрено.
   
2. Кучето няма да те излъже.
   
3. Кучето няма да те предаде. Кучето няма да те ухапе дори и да си пъхнеш ръката в устата му.
4. Кучето има съвест.
   
5. Кучето не го е страх да се привържи към теб и да те обикне.
6. Кучешката любов е до гроб.
   
7. Кучето би умряло за теб.
8. Кучето ще дойде ако имаш нужда от него и го повикаш.
9. Кучето не го е срам от теб ако си облечен без вкус или нещо подобно.
10. Кучето няма да те остави заради по-хубав или по-богат стопанин.
11. Кучето винаги гледа умно.
12. Кучето понякога е по-умно.

Das Man

За него да си различен от другите е неприлично. Поради това общества, доминирани от такива човеци, не търпят никакви изключения от масата и се опитват да смажат и санкционират всеки, който е оригинален, различен, знаменит. Човекът-маса цени не своите отлики, а еднаквостта с останалите. Той вижда смисъла на своя живот в това да имитира повечето хора. Следователно тук ние не съзираме личността, а индивида - единичния представител, екземпляр на общността. Негова стихия е конформизмът - автоматичното съгласие с нормите на мнозинството, липсата на критичност към собственото битие. Поради това те напомнят на ветропоказалеца и се движат само в посоката на общите течения. Такива хора не полагат никакви усилия за собственото усъвършенстване.

Read More...

Масовият човек е, напротив, агресивен и настъпателен. Той иска да наложи своята невзрачност и обикновеност навсякъде, да я узакони като единствен стандарт за всички.

Господството на човека-маса в обществото означава потискане на творческите малцинства и на хората, принадлежащи на квалифицирания елит.

Това се дължи на процесите на нивелация и уеднаквяване на хората, на техните действия и вкусове в резултат на стандартизирането на живота, в основата на което стоят световната пазарна икономика и нощта на масмедиите.

Познато ли ви звучи? Интересно кой е...

Това са извадки от учебника по философия за старата година (самата публикация е преработка на стара моя по инициативата "Легендата за един паток"). Това е от урока за Das Man - един "персонаж" на Хайдегер (не че съм му чел нещо де). Става дума за човекът-масовик. Човекът, който е навсякъде около нас, включително вътре в нас. Този тип хора обичат да заклеймяват чуждото и да го асимилират, така че да останат само те. Претопяват, докато не останат чужди елементи, обичат да се събират по групички, защото изгубени в множеството и анонимността се чувстват по-силни, въпреки че всеки претендира да е уникален (за да бъде все пак с едни гърди нагоре в йерархията, но не твърде; това е нещото, по което моите наблюдения се различават от тези на Хайдегер). Интересното е, че много хора избиват DasMan-ското у тях точно като искат да са различни. Но не им се получава. Вместо да бъдат част от едно безлично множество, от едно стадо, стават част от друго, подобно стадо, само че вече с още по-голяма претенция за уникалност.
Защо според мен го правят ли? Много просто - инстинкт за самосъхранение. Както сградата на Народното събрание ни учи вече над 120 години (а и Тройната коалиция вече 4та година) съединението е сила. А най-силен става човек тогава, когато се съюзи с всички и елиминира враговете (или, съответно, ги приобщи).

А тъй като тези дни гледах Die Welle и темите са сходни нека спомена и това, че най-лесният начин да обединиш група хора е като изведеш общ враг и ги ограничиш от околния свят (пък ако ще чрез бели ризки). Пак става дума за Das-Man съзнанието - чувството за принадлежност към група/общество и сигурността, която ти дава тази група.


П.П. Любимата ми реплика е "Аз не съм такъв!". Както казва едно малко червенокосче "Always remember that you are absolutely unique. Just like everyone else! xD"

Българи, честит празник!!!

Да се родиш в България - ГОРДОСТ! ДА умреш в България - ЧЕСТ! България НЕ се предава, България НЕ се продава, България е СЛАВА!!!!!!! БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

П.П. Не забравяйте, че 3.03 не е просто почивен ден!!!


Edit: Вижте и това

FTS!

Това го открих преди минути.

Showtek - FTS (Fuck The System)

This is what I love, and can't stop loving.
Get wasted at parties, from 9 'til 7 in the morning.
I live for the music, rolling Blunts, feeling high, getting loaded, or take some pills and go to La-la-land.
Spending all my money on dope and on extreme high price tickets,but in the end it's all worth it
I like to live in my OWN WORLD ! Fuck regular life...fuck a 9-to-5 job.
I'm told to enjoy every moment, every hour, every minute,thats what I do on fridays and saturdays.
Why should I take life so seriously? I just want do what I like to do, being far from reality.
Cause I can't stand society
This is my own world, I just want to hear the music.
I think the whole system fucking sucks, everybody is working their fucking ass off during the week, getting totally fucking stressed out.
So what's wrong and what's right? I live for the weekend, I live for hard styles, I live for hardstyle baby...
Come on, let's go!

Всичко ли се продава в днешни дни?

Парите въртят света. Парите купуват хляба, за пари хора се правят на панаирджийски мечки, с пари хора се прочуват. Но всичко ли може да стане с пари. Съществува ли в действителност този "Панаир на суетата", където можеш да си купиш всичко - от нови дрехи, до нова съвест? Когато учителката каза темата за есето*, в съзнанието ми изникна едно място като асоциация - Уолстрийт. Място, където единствено и само парите имат значение, място, където се купува и продава нечий живот, място, където пари са живот. Но дали с пари може да се купи всичко? Ако мълчанието е злато, можеш ли да си купиш красноречие? Ако щастието е безценно, можеш ли да го постигнеш с пари? Животът, нещо без което няма ни пари, ни злато, може ли да се купи? Да, може да се купят най-добрите лекари и лекарства, но чичковците в бели престилки и химията не винаги помагат. Не можеш да купиш и нечия любов или омраза. Можеш да купиш преструвките, но не и истинските чувства. Чувствата са едно от малкото останали неща, които не можеш да купиш. С развиването на света има и повече неща за продан. Можеш да си купиш сила, можеш да си купиш ум, можеш и развлечение за 1 ден да си купиш. За всичко си има хапчета. Можеш жена да си купиш, можеш дете да си купиш, можеш и родители (осиновители) да си купиш. Можеш минало да си купиш, можеш и бъдеще да си купиш. Можеш и пари да си купиш. С напредването на цивилизацията все по-малко неща остават безценни. Дали ще успеем да ги съхраним чисти или вече битката е изгубена?

* Трябва да пиша есе по английска литература и реших и тук да го цвъкна х)

Ромео и Жулиета - Може ли наистина да съществува такава любов?

Някои казват, че животът е лутане между различни хора, докато намериш истинската си любов. Но каква е истинската любов? И може ли да съществува? Възможно ли е дори след години брак, 2 деца и ипотека съпрузите да се обичат все едно току-що са се влюбили? Без скандали, без неприятни чувства и сърцето да пърха като при първата целувка? Човек е такъв, че като има нещо, било то материално или духовно, почва по-малко да го цени и чак когато го загуби го оценява. Защото му се изгубва интереса към него ли, тъй като вече е достигнато, поради някаква друга причина ли, не знам. Примерите са навсякъде около нас: дете след като получи мечтаната играчка я захвърля настрани след кратка игра и почва да иска друга, момче и момиче след като достигнат интимност късат, какъвто друг искате пример дайте... Любовта в Ромео и Жулиета е такава искренна, така истинска и толкова искряща може би точно поради тази причина - че те двамата още не са се имали. За тях другият е бил "прекрасното мом(и)че във вражеския лагер". Дистанцирана връзка. Без да имат възможност да се опознаят, да се наситят един на друг и може би да видят и другото лице на парньора си (Давам пример: виждате статуя от Ренесанса на гола жена. Отдалеч изглежда прекрасна, изваяна като богиня. Приближавате се и виждате пукнатините, лишея, който го има тук-там и т.н.). Знаете как завършва пиесата - без реализация на любовта им. Да си представим друг завършек - двете фамилии без много бой разрешават тяхната любовта и благославят брака им. Двамата се оженват, нараждат си деца и заживяват щастливо. Докато Жулиета не разбира, че Ромео пее песнички под джама на съседката. Тогава тя се задява с водопроводчика и айдеее, заминаха нещата. Защото и двамата отначало почти от нищо се влюбват един в друг, което говори, че може би са лесно влюбчиви. Добре, да оставим сценария с изневярата. Те на практика не се познават, нали? Така... Оженват се, нараждат си деца и заживяват щастливо. Е... Почти... Горката Жулиета откъде да знае, че Ромео хърка като комбайн? Или някакъв друг досаден навик, какъвто и да е. Един недостатък ще изскочи, втори, трети и най-накрая развод с перфектния партньор (спомнете си статуята). Или дори да нямат такива вредни навици или да не им обръщат внимание ("Никой не е идеален докато не се влюбиш в него"), рано или късно връзката им ще стане монотонна и чисто делова.
Да, може да съществува такава любов, но само ако е нереализирана или поне не напълно, ако има още нещо неразбулено.


П.П. Имахме за домашно по английска литература да пишем есе на тази тема. Реших да го цвъкна и тук. По-добре се получи от първия опит х)

What Is Love?

Любов?... "Любовта е всесилна. Любовта е всичко. Любовта е навсякъде. Любовта ще спаси човечеството." Но виждали ли сте я? Не, нямам предвид любовта, в която момче и момиче се обичат само докато ходят. Имам предвид истинската любов, тази, която е достатъчно силна, че буквално да умре заради другия, тази, за която няма препятствия, тази, която е до края на света. За такава любов ви говоря... Същата любов, за която всички твърдят, че е илюзия, но в същото време всички я търсят. Илюзия ли е наистина? Чий мозък би бил толкова мощен, че да измисли толкова необятно нещо? Нещо, което едновременно е навсякъде, но не може да бъде открито в чистия му вид? А някой може ли да я определи? Любовта далеч не е само цуни-муни, гуши и муши. Любовта далеч не е "Обичам те! -Ъ... Аз ти изневерих... -Така ли?! Мразя те тогава!". Любовта е нещо съвсем друго. Нещо, което даже сигурно не е от Земята. Нещо, което е по-необятно от Вселената. Нещо с начало, но без край, нещо, което надживява и смъртта. Нещо, което е твърде сложно за да бъде разбрано. Нещо, което е по-рядко и от луксозен трабант. Нещо, което думите не могат да опишат...




Темата ми е трудна точно заради това, че любовта наистина е нещо, което не може да се опише, обаче просто трябваше да го пиша като домашно по английска литература и реших да го цъкна и тук. Вече 1 час се пробвам да напиша подобаващо есе, но не успявам. Пиша, трия, пиша, трия... И искам още да пиша. Знам какво, обаче не знам как...
Edit 5 часа по-късно: Променям заглавието от "Ромео и Жулиета - Може ли наистина да съществува такава любов?" на "What Is Love?" (има такава песен, голяма зарибявка х) ), пък ще видя по оригиналната тема по-късно какво ще мога да напиша.
Edit No2: "Ромео и Жулиета - Може ли наистина да съществува такава любов?"

Фешън ленгуиджът

Езикови трансформации
"Здравейте! Звъня ви по телефона, защото няма смисъл да ви мейлвам. Искам да ви поканя съвсем пърсънъл на един мийтинг на нашия тийм, който да ви даде някакъв фийлинг за нашата работа и определена визия за един лонг търм период. Бихме могли да дебатираме видяното и да си шерваме някакви идеи, ако сте в кондиция след срещата." Ето така един човек се обади да ми предложи работа. След горното изложение изпадна в обяснения как неговия интеншън бил аз да супервайзвам тийма, който си има сентрал офис, ситуиран в доста комуникативен район на София. След това ми разясни структурата на екипа си, като наблегна, че работят по таск форсове, имат строги дедлайни, които скипват само в емърджънси кейсис и дискъсват всички проблеми на стаф мийтинги всяка седмица. За да ме приобщи към идеята, изтъкна, че групата се ъпгрейдва и чрез различни тийм билдинги, които фиксирват в зависимост от оф офис дните.

Когато затворихме телефона, отправих мислено хиляди благодарности на покойната ми учителка по английски мис Вера Калчева не толкова за това, че ме научила на английски, колкото заради чувството за хумор, на което ме възпита. Въоръжена с него, направих едноседмичен преглед на ежедневието на един средностатистически работещ българин и установих трайното присъствие на накацали нови термини и думи в него.
Събуждане и начало на деняИли по-точно уейк ъп аларм кол от мобилния телефон. Чуваш безличната мелодийка от скромното музикално мемори на джиесема и навлизаш в дей тайма. Ако закусваш, правиш го с мюсли, лоу калори продукти, кафе декафеинато, лоу фет мляко. Пиеш грийн тий-то си в мъг и подслаждаш с браун шугър. После спортуваш. Правиш го в джима, където се отдаваш на бодибилдинг или фитнес. Имаш персонална програма, която изпълняваш под супервайзването на инструктор. Притежаваш най-добрия екуипмънт с последен модел трейнъри и тишърти. Докато броиш сериите, слушаш емпетройката си, в която си даунлоудвал последните хот хитс от дейта бе ге. Хидратираш се с минерална вода, поемаш хранителни добавки и релаксираш. В края на тренировката засилваш организма си с един ориндж джус или просто фрут фреш. Взимаш си душ, като използваш душ гел и боди къндишънър. Обличаш се кежуал или офис стайл и се качваш в колата си. Докато караш, използваш хендс фри, но ако нямаш, можеш да включиш на лаудспикър. Караш сейфти, като използваш колан и винаги включваш чайлд протекшъна, ако на задната седалка са хлапетата ти. Слушаш някои от българските радиостанции като "Мелъди", "Ретро", "Атлантик", "Сити" или "Войс". Зареждаш сидито си с дискове и ако имаш чейнджър, единственото, което те вълнува, е саундът.
Уъркинг тайм, или работно време Вече никой не ходи на работа в канцелария. Всички са в офиси. Там има офис мениджър, пърсънъл асистант, емплойъри, стаф и мийтинг румове. Чух дори за длъжност дивелопър, което е нещо различно от супервайзър и има функцията да се грижи за развиването на политиката на фирмата и реализирането на нейния тийм. Вече никой не си включва компютъра, а го суичва он и съответно го суичва оф. Информацията си качва на харддиска, като я сейфва в различни файлове, фолдъри и директории. Мейловете се чекват, инсъртнатите файлове се даунлоудват или дилийтват според надеждността си и антивайръс програмите. Всички в офиса са конектнати в нет, контактуват в айсикюта или скайп. Лънч таймът е идеалното време за релакс или неформални дискусии в аут офис зоната. Тогава компютрите са на стенд бай, а колегите обядват в някоя от хранителните вериги, където пилето е чикън, свинското е порк, сандвичът е бъргър, картофките са чипс, сокът е джус, а поничката е донат. В кофи брейка се освежаваш с шварц кафе или нон алкохолик напитки. Влизаш в чата, където веднага ти се накачулват някои сърфиращи. Ако искаш, си дейтваш с тях или ги игнорваш с едно пушване на мишката. Когато таймингът ти свърши, си толкова екзостид или демотивиран, че предпочиташ да се освежиш с малко
ШопингНаправило ли ви е впечатление, че никой вече не си облича шлифера? Защото според тренда всички си обличат тренчкота. Дънките отдавна са джинси, сакото е джакет, а ризата си има странно бг превъплъщение - шъртка. Пазаруване е дума от речника на милата ми осемдесетгодишна баба, която и представа си няма, че вече ходи до минимаркета или чейнстора на шопинг. Плодовете и зеленчуците не са просто свежи, а фреш, добрата храна е с вкус на хоум мейд, а продуктите с холестеролно съдържание и букет от Е-та с различна номерация са джънк фуд. В магазина киселото мляко е йогурт (според някои това било прабългарска дума), сиренето и кашкавалът са чийз, а щандовете с нискокалорични храни са дайът. Чистите продукти са еко. Колата е в кенчета. Нещата, които харесваш, не са просто добри - те са куул, турбо, мегаяки или фешън. Нещата, които не харесваш, трябва да наричаш чийп. Ако ти е точен, размерът ти фитва и тогава си топ оф дъ топс.
Контакти и волна програмаАко днес наречеш някой от своите приятели приятел, можеш да се окажеш в групата на отчайващо олд скул хората. Приятелите сега са френдове. С френдовете се ходи на парти, където се слушат сетове на диджеи, организира се уикендът, шерват се някакви емоции или муудс. Ако има някакъв спешъл окейжън, те са тези, които те държат онлайн или те кийп ин тъч. Благодарение на тях разтоварваш преемоционирането си от деня или се инспирираш за някакви нови фийлинги. Когато си аут от себе си, правиш си дейт с някой от най-близките и заедно отивате на ресторант, където изучавате уайн листата и дей менюто. Можете да седнете в нон смоукър ериата или пък в смоук зоната. Телефоните на френдовете пазиш във фоун бука, или контакт листата си. Колваш им бек, когато си бил дисконектнат или телефонът ти е бил аут оф ордър.
Ърбън или вилидж, от ийст или уест културата, съвременните хора започват да изграждат някакъв нов универсален език, който възприемат като по-специален. Българските думи им звучат все по-старомодно и неточно. За съжаление всичко започна от научната терминология, която все не харесваше сериозността на родните слова и предпочете да ги замени с наукообразни термини. Така като дипломиран филолог българист съм се наситила на изследователски литературоведски текстове, в които става дума за контемпорална среда, компактност на структурата и експресивна конкретика на нестандартната визуализация на Аз-а... В света на глобализацията е ясно, че няма да започнем да наричаме паспортите си минибродници, нито пък кюфтета си - клъцки. Даже напротив - заменяме и без това чуждиците с нови - айдентити карт и мийт болс. И за да сме супер, го правим нонстоп.
Може пък да не е далече мигът, в който, за да си он дъ топ, ще трябва да се изразяваш на забравен книжовен език. Но до мига, в който "до скоро ви виждане" ще стане модерно, не ни остава нищо друго, освен да се разделяме с "бай бай" и "сий ю".
10 топ фешън думи Думите не съдържат нещата, но често какви ще са нещата зависи от думите. Ето десет основни за езика ни нови слова и термини. Те не са свързани с компютърната и офисната лексика, но трайно са се нанесли в ежедневните ни разговори.
Френд - от англ. friend - приятел. Употребява се в значение не толкова на близък човек, който не ти е роднина и с когото споделяш най-съкровените си тайни, а по-скоро за обозначаване на личност, с която прекарваш веселяшки, неангажирано и имаш към нея особен фийлинг.
Фийлинг - от англ. feeling - чувство. Значи си чувство и нищо повече и нищо по-различно. В определени бг кръгове се приема, че чувство звучи някак по-семпло, пък и фийлинг носи значението и на предчувствие. Защо обаче не се предпочита просто предчувствие също не е ясно. Фийлингът се свързва с определен мууд, в който изпадаш.
Мууд - от англ. mood - настроение. Българската дума си е точна и на място, но да си в бед мууд някак е по-модерно от да си в лошо настроение. Муудът зависи от експириънса ти в дадена ситуация. Експириънс - от англ. expirience - опит. Да имаш опит означава да знаеш кое как става. Да имаш експириънс обаче е цялостно да си инволвнат в някакъв ивент, който вече си преживял.
Ивент - от англ. event - събитие. "Събитие" е аут оф фешън, защото носи идеята за някаква корпоративност и ретроградност. Да участваш в ивент вече обозначава ясно демонстрирана ърбън ангажираност.
Ърбън - от лат. urban - градски. Градски може да е транспортът, но не и животът в едно истинско съвременно сити. Ърбън е културата на града, ърбън са панталоните с много джобове, стилът на обличане, сленгът, който се употребява. Ако не си ърбън момиче или момче, значи си олд скул или кънтри. Олд скул - от англ. old school - буквално "старото училище". Олд скул са ученическите престилки с бели яки, рок музиката от 80-те, Сиси Кеч, Саманта Фокс, диско коланчетата и пластмасовите обеци на клипс, телефоните с шнур и дънките до пъпа. Да си олд скул обаче може и да е фешън, докато да изглеждаш като от абитуриентски бал от 1987 г. си е направо мегаретро. Зависи какъв ти е пойнтът.
Пойнт - от англ. point - точка, смисъл, цел. В съвременния български език се употребява най-вече в значение на смисъл, цел. "Не в това е пойнтът", означава точно "не в това е смисълът". Като кажеш пойнт обаче, правиш впечатление на добър познавач на английския език и мегаяк пич. Също както, ако вместо "по определение" казваш "по дифолт". От точно тези езикови замени няма никакъв смисъл, но така или иначе се налага да ги правиш, за да си добър екзампъл за ърбън културата. И да си куул човек.
Куул - от англ. cool - букв. студено и прен. готино. Никой и да не си помисля днес да казва готино на готиното! Всичко готино вече не е и жестоко, не е печено, не е съсипващо. То е куул! Така си го казват в американските блокбастъри, така и ние. Щом си куул, значи си фешън.
Фешън - от англ. fashion - мода. Съгласна съм, че от думата мода лъха на списание "Лада". Всичко, което е фешън, е актуално. С фешън се свързват още куп думи като милитъри, комбат, кежуъл, спорт стайл, стайлинг. Във фризьорството на особена почит е и терминът екстеншън за означаване на процедурата по удължаване на косата и прибавянето на цели кичури за сгъстяването й. Фешън е да си еко, фитнат, информд, ъпгрейднат и инволвнат.

Тенкс на Е-бане ;]. Аз бих се изразил по друг начин, бих използвал други неща, обаче смисълът е същият - защо ви е срам от българската реч?

Във връзка със смъртта на поредния велик българин

След като разпростваних новината, че Доньо Донев се е споминал, една приятелка каза нещо, което ме накара да се замисля. "umrqha ni vs veliki hora a svtovniq ni shampion go vkaraha v zatvora". Това за Ставийски е отделна тема, обаче... Великите българи са или на преклонна възраст, или са мъртви. Къде са достойните хора от новото поколение, които да заемат местата им и да продължат напред? Къде? Искате ли аз да позная? Пред компютъра чатейки в Мирк или в дискотеките... Това ли искате да направите със себе си? Да паднете поредните жертви на българското образование и модерната култура? Да не знаете кой е Доньо Донев, но да знаете кой е Китаеца. Я ми кажете, какъв ви е мерака да бъдете хулигани? Какъв ви е мерака да бъдете тъпи и да не се стремите към знания, а някой ако ви пита дали учите, вие да реагирате все едно са ви наклеветили? Или в 5 клас да ходите да се ебете и да пушите?
"О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш...". Чували ли сте го някъде? Нека ви напомня - учили сте го в даскало (или ще го учите, но несъмнено сте го чували). Това е написал Паисий Хилендарски преди 3 века, обаче е още валидно. Знаете ли коя е българската азбука в Internet? Е 6liokavicata estestveno. Забелязах, че някои хора вече на хартиен носител (a.k.a. лист) не могат да пишат вече грамотно, допускайки грешки, характерни за шльокавицата. Добре, да забравим за малко шльокавицата. Имам едни двама съученици (ако четат в момента - Здравейте, момчета!), които... са много cool, защото не speak само на bulgarian, ами вкарат и някой друг gangsta slang. Напомня ми за едно стихотворение "I am българче!"... А какво стана с Ран Босилековaтa "Родна реч" или с оригиналното Вазово "Аз съм българче" (междудругото, стихотворение, което знам наизуст с леки грешки, аз, дето изобщо не мога да уча на изуст)?
Да, знам какво ще кажете. Защо не взема да се покрия и да спра да ви досаждам. Защо? Защото съм горд, че съм българин или защото не искам да съм поредният непрокопсаник, който не си напъва мозъчните клетки от гъзария? Натам ли отиваме? Към забрава на това, което е в основата на всички нас, към забрава на себе си и към връщане към нисшото?
R.I.P. умни българино. Long live bai Ganio!