27.04.2008 г.

27.04.2008 г. Великден. Докато си пазя свещта да не изгасне оглеждам църковния двор, огласен от гласа на пийналия поп. Това място е толкова пренаселено само веднъж в годината. Ако реша да стигна до другия край на двора ще настъпя поне 30 души. Оглеждам лицата на "поклонниците". Един си шушука с някого, така че другите да не го видят, друг обсъжда нещо на висок глас, смее се и псува, трети си е придал смирен вид, но или е пиян, или му е скучно, или иска да изглежда религиозен. Лицата им, осветени от мъглявата светлина на свещите, изглеждат зловещо и грубо. Дошли да лицемерничат пред фалшив бог (ако има бог, то надали е такъв, какъвто го описва Библията, ама това е друга тема). Включително и аз. Има само 1 групичка от 3-4 възрастни хора, застанали зад по-грешния от тях поп, пеещи псалми, на които им знаят текстовете наизуст (за разлика от попа)
Вниманието ми бива привлечено от свещта, символ на моите грехове/непорочно и живот, която за малко да изгасне, защото съм занемарил опазването й и съм почнал несъзнателно да си играя с нея и да я чопля. В последният момент я спасявам. Типично за мен.
Попът свърши с четенето и почнахме да обикаляме църквата. Мислите ми се отклониха от въпроси, свързани с Господ, и се замислих за случващото се около мен. Празник, отдавна загубил истинската си същност, все пак поражда някаква добрина. Хора (естествено, само малка част) се нареждат зад гърба на близкия си, така че да не дойде някой по-разсеян или недоброжелателен и да го подпали или окапи с парафин. Така несъзнателно се оформя 1 низ от хора, една редица, където никой не се стреми да е най-отпред, а всеки гледа да предпази другарчето пред себе си. Аз също пазех, макар и с усилия, но мен никой не ме пази. Типично.
Приключихме с обикалянето , като дотогава свещта ми не се изгасила. На връщане изгасна. 3 пъти. На кръстопът.