Дивото зове

Някои вярват, че най-великото постижение на човечеството е умението да контролираш огъня. Оттогава сме станали все по-можещи и силни. Научили сме се как да обработваме храната, изобретили сме инструменти, оръдия и т.н., позволяващи ни да се издигнем до върха на хранителната верига и да си направим живота по-лесно. Това ни е отчуждило от природата. Вече не ни е нужна толкова близка връзка с природата, даже е започнала да пречи на развитието на човешката цивилизация, докато не сме достигнали до момент, в който ядем отгледани в пластмасови кутии краставици, генетично модифицирани кокошки и т.н. Създали сме си свой собствен свят с наши собствени правила, който наричаме "цивилизация". Станали сме като маймуна, режеща с лазер собствения си клон. "Животно" и повечето неща, свързани с природата, са станали обида. Отричаме да сме примитивни, но все пак имаме нужда да ядем, пием, спим и т.н. Вярваме, че сме превъзмогнали "онези гадни примитивни инстинкти", но все пак се ядосваме, страхуваме и т.н. Всички емоции, които хората използват като аргументи за разликата м/у нас и животните, са умело замаскирани инстинкти - радост, тъга, омраза, любов... Предполагам, че някои ще реагират "Любовта не е примитивна, а е най-човешкото чувство, сложна е, свещена е, ...". Кажете ми с 2 думи какво е любовта? Желанието да бъдеш с някого от противоположния пол, т.е. розова версия на инстинкта да продължиш вида си и да намериш съюзник в живота и в отглеждането на потомството (най-важното нещо в природата и човешкия живот). Да, има любов към приятели, предмети и идеи, но всички те са любов към съюзник (без значение човек, предмет или идея), към нещо или някой, което може да ти доведе облага. Защото съюзниците са много важни в природата. Те могат да те защитят, могат да ти помогнат да се издигнеш в йерархията, което ще ти донесе блага, а може и самите те да те облагодетелстват по някакъв начин. Затова живеем в общество - колкото повече съюзници, толкова повече облаги.



Оригинално е есе по английска литература със заглавие "Do You Often Feel the Call of the Wild?", но и също така ми е наболяла тема.
Не очаквам одобрение или разбиране

Политически настроения

По принцип не намесвам политиката в блога, но наближават избори, а забелязах, че повечето ми връстници (които ще могат да гласуват и сигурно ще го направят) си нямат на представа кой кой е и как стоят нещата. Аз не съм много вещ, но по-добре аз, отколкото без хич. Ще се постарая да бъда безпристрастен
Представени са основните партии, като управляващите в момента (Тройната коалиция) са първи, също така включвам и няколко думи за лидерите

• БСП. Най-многобройната партия в парламента в момента, също така министър-председателят е и председател на ВС на БСП. Пряк наследник е на БКП (Българската Комунистическа партия), която е учредена през 1919 г. и е управлявала 45 години поред (за този период на управление оценките са много противоречиви, по-добре се поинтересувайте сами). След 1990 г. (когато приключва 45-годишното управление на БКП) на 2 пъти печели изборите - 1995г. (на власт е до 1997г.) и през 2005г. (още е на власт). Първият път води България до икономическа криза, което е причината за преждевременните избори, за втория път оценките са противоречиви (според управляващата коалиция се справят добре, но просто другите не оценяват това, което правят; според АБСОЛЮТНО всички други партии управлението й води до катастрофа). В момента заедно с ГЕРБ са водещи партии по рейтинг, което води до пререкания, главно м/у 2мата лидери (което според мен граничи с дребно заяждане).
  Роденият през 1966 г. в Украйна Сергей Станишев е син на видния комунистически деец (бивш партизанин и после председател на ЦК на БКП) Димитър Станишев. През 1989г. (Сергей Станишев) завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. Пет години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“. Специализира по политически науки (Московска школа за политически изследвания), а по-късно - по международни отношения (Лондонска школа за икономика и политически науки), където защитава научно изследване на тема "Съвременна външна политика на Русия". Сергей Станишев е съветски, след това руски гражданин до 1996 г., когато придобива българско гражданство и се отказва от руското. През 2001 г. наследява Георги Първанов на поста председател на ВС (Висшия Съвет) на БСП, тъй като втория бива избран за президент на Р. България. Има политически пререкания с Бойко Борисов (неформален лидер на ГЕРБ). Едновременно е остро критикуван и възхваляван, като на нападките реагира остро (използвайки определения на "кучета" и "циркаджии"), като критикува и ЕК, че е пристрастна спрямо България относно спрените фондове.


• НДСВ. Основана от последния български цар Симеон Саксгобурготски с първоначално име "Национално движение Симеон Втори", по-късно преименувани на "Национално движение стабилност и възход" (2 пъти, тъй като законността състоялия се през 2007 г. първи конгрес е оспорван, и окончателно се преименува през 2008 г.). През 2001 г. влиза в коалиция с още 2 малки партии (тъй като има проблеми с узаконяването й) и печели изборите. По време на това управление започва връщането на бивши царски имоти, незаконно отнети от БКП (малко е спорна тази работа, аз лично не бих го формулирал така, но нека се придържам към по-официалната формулировка). Първоначално кандидатства за прием в ЕНП (европейски съюз на демократическите партии), но след като не бива приета кандидатства за член на Либералния Интернационал, където е приета.
  Симеон Сакскобурготски е роден през 1937 г. като княз Симеон Търновски. Син е на цар Борис III и като негов единствен син е и престолонаследник. Родствен е с британската кралица Елизабет II и белгийския крал Алберт II. След смъртта на баща си през 1943 г. заема престола, но поради крехката си възраст (6-годишен е бил по онова време) е управлявал регентски съвет вместо него. След 9.09.1944 г. регентите му са сменени с представители на Отечествен Фронт (една от партиите на комунистите по онова време), а през 1946 г., след проведен референдум, бива изгонен от България, с което се прекратява управлението без всъщност да абдикира. През 1996 г., след 50-годишно изгнание и известни проблеми с получаването на българско гражданство се завръща в България. Посрещнат е много радушно от българския народ, обещавайки да се върне пак и да не предявява териториални претенции към Р. България (първото го прави). След приключването на мандата му като министър-председател се развихрят няколко скандала за негови незаконни дела, но всичките са потулени.


• ДПС. Основаното през 1990 г. участват в почти всички правителства като коалиционен партньор (нямам информация в момента дали са всички или почти всички, но мисля, че имат някое друго, в което не са) въпреки многото скандали, в които е замесено. Основният скандал, продължаващ толкова години, е дали е етническа партия или не (според конституцията няма право да се основават етнически партии). В своя защита ДПС изтъква аргумента, че има членове-българи. По-нататък ДПС няма да го коментирам (като изключим Ахмед Доган), защото ще си проличи мнението ми за нея х)
  Ахмед Доган е роден през 1954 г. в с. Пчеларово, област Кърджали. Завършва философия към СУ. Редовен аспирант в Института по философия в БАН. През 1985 г. завършва Академията за обществени науки и социално управление на ЦК на БКП. Година по-късно е кандидат на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към БАН. Твърди, че през 1985 г. е съосновател на терористична групировка, насочена против т.нар. "възродителен процес", въпреки че е поканен 1 година след основаването й (на групировката) "като по-образован" да я поведе (което и прави). Поради тази причина е арестуван за 6 месеца и 15 дена, след което е освободен пак. През 1987 г. лежи в килия за смъртници, а през 1989 г. е осъден на 10 години затвор. Амнистиран е същата година. Самата групировка се смята за отговорна за редица атентати и предшественик на ДПС, основано през 1990 г. от Ахмед Доган.


• ГЕРБ е една от най-младите партии в България (основана края на 2006 г.), но и една от ползващите се с най-голяма популярност (много изследвания казват, че тя е най-популярната). Неформален лидер е Бойко Борисов (неформален е защото по закон кмет не може да членува или води политически организации), а председател е Цветан Цветанов (протеже на Бойко Борисов). Досега не е участвала в избори (то откакто съществува не е имало). Определят се като десни (a.k.a. демократи)
  Бойко Борисов е роден през 1959 г. в гр. Банкя. През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин младши лейтенант в специалност „Противопожарна техника и безопасност“. До 1990 г. работи на различни служби в МВР, като през това време се занимава и с карате (треньор + съдия). През 1990 г. (след демократическите промени) отказва да напусне БКП. Година по-късно основава охранителна фирма, защитавала Тодор Живков (лицето на комунизма в България) и Симеон Сакскобурготски. През периода 1990 г. - 2000 г. е съдружник с емблематични лица от мафията. През 2001 г. е назначен като главен секретар на МВР (според някои - с връзки със съмнителни лица), с което започва популяризирането му. Докато е на този пост обвинява Община София и кмета на София (тогава Стефан Софиянски), че му пречат да си върши работата. През 2005 г. напуска МВР окончателно (с чин генерал-лейтенант), за да участва в парламентарните избори в листите на НДСВ. Получава депутатски мандат, но го отказва. По-късно същата година участва в изборите за кмет на София, които печели. Основава ГЕРБ, като изказва амбиции да спечели следващите парламентарни избори. Започва да обвинява парламента, че му пречи


• Атака е създадена едва няколко месеца преди парламентарните избори през 2005 г., но въпреки това печели ~ 9%. Сама се определя като патриотична и националистическа (което не е нацистка), въпреки че противниците й я определят като антихуманна, шовинистическа, расистка и фашистка. Партията се явява като крайна опозиция в 40 Народно събрание, поставяща под остър критицизъм Тройната коалиция (БСП, ДПС & НДСВ).
  Волен Сидеров има дълъг обществен живот преди да стане политик. Още със зората на демокрацията той е редактор на няколко водещи вестници, даже през 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. Автор е на три книги: “Бумерангът на злото”, “Властта на мамона” и “Българофобия". И трите описват предполагаема световна конспирация и антибългарска политика. Истински известен става с предаването си "Атака" по телевизия "СКАТ", известна с алтернативната си политическа насоченост. През 2003 г. се кандидатира за кмет на София, но събира едва 2000 гласа. Участва в избори за президент през 2006 г., когато стига до балотаж, но благодарение на липса на достатъчно гласове. Името му е намесено в много скандали. Съден е за подбуждане към дискриминация на основа сексуална ориентация и расова принадлежност. През 2006 г. Волен Сидеров претърпява леко ПТП, при което той решава, че това е атентат срещу него, при което следва физическа саморазправа.


• СДС, основана 7.12.1989 г., е в голяма степен инициатор на демократическите промени в периода 1989-1990 г. Първоначално е коалиция между неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е демокрация в България, като по-късно се преобразува в партия. На първите избори след 1989 г. СДС губи от БСП с 16%. Отказва да участва в коалиционно правителство, но 2 месеца по-късно Жельо Желев (лидерът на СДС по онова време) става президент. В краят на 1991 г. СДС печели предсрочните избори с 1% и съставя първото си самостоятелно правителство. 1997 г. СДС отново печели предсрочните избори и съставя ново правителство начело с Иван Костов, което въпреки скандалите относно приватизацията на големи държавни дружества, е първото правителство след 1989 г., което изкарва пълен мандат. Но през 2001 г. търпи огромно поражение на изборите и рейтинга му почва да спада.
  В момента текат вътрешни избори в СДС за председател.

П.П. Накрая ми се уби желанието да пиша, но се надявам, че съм бил полезен х). И нека ви посъветвам нещо - ако си нямате на представа кой кой е, недейте да гласувате.

Insane Clown Posse - Fuck The World

[Violent J]
Fuck. Fuck this shit.
Fuck givin it to me.

[Chorus:]
If I only could I'd set the world on fire
If I only could I'd set the world on fire
If I only could I'd set the world on fire
Sya fuck the world! (Fuck the world!)
If I only could I'd set the world on fire
Fuck em all! (Fuck em all!)

[Violent J]
Fuck you, fuck me, fuck us
Fuck Tom, fuck Mary, fuck Gus
Fuck Darius
Fuck the west coast, and fuck everybody on the east
Eat shit and die, or fuck off at least
Fuck pre-schoolers, fuck rulers
Kings and Queens and gold jewelers
Fuck wine coolers
Fuck chickens, fuck ducks
Everybody in your crew sucks, punk mother fucks
Fuck critics, fuck your review
Even if you like me, fuck you
Fuck your mom, fuck your mom's momma
Fuck the Beastie Boys and the Dali Llama
Fuck the rain forest, fuck a Forrest Gump
You probably like it in the rump
Fuck a shoe pump, fuck the real deal and fuck all the fakes
Fuck all fifty two states! Oooo, and fuck you

[Chorus X 2]

[Violent J]
Fuck Oprah, fuck opera, fuck a soap opera
Fuck a pop locker and a cock blocker
Fuck your girlfriend, I probably did her already
Fuck Kyle and his brother Tom Petty, Jump Steady
My homie, fuck him, what are you gonna do?
(Fuck that bitch, fuck you!) Yeah well fuck you too
Don't bother tryin to analyze these rhymes
In this song I say fuck ninety three times
Fuck the president, fuck your welfare
Fuck your government and fuck Fred Bear
Fuck Nugent, like anybody gives a fuck
You like to hunt a lot, so fuckin what?!
Fuck disco, Count of Monte Crisco
Fuck Cisco, and Jack and Jerry Brisco
And fuck everyone who went down with the Titanic, in a panic
I'm like fuck you, AHHHHHLL!!!!

[Chorus X 2]

[Violent J]
Fuck Celine Dion and fuck Dionne Warwick
You both make me sick, suck my dick
Fuck the Berlin Wall, both sides of it
And fuck Lyle Lovett, whoever the fuck that is
Fuck everybody in the hemisphere
Fuck them across the world, and fuck them right here
You know the guy that operates the Rouge River draw bridge in Delray on
Jefferson? FUCK HIM!
Fuck your idea, fuck your gonnoreha
Fuck your diarrhea, Rocky Maivia
Fuck your wife, your homie did, he's fuckin you
Fuck the police and the 5-0 too
Fuck Spin, Rolling Stone, and fuck Vibe
Fuck everybody inside
Whoever's on the cover, fuck his mother
Fuck your little brother's homie from around the way
And fuck Violent J!

Ако бях различният Друг

"Ако бях различният Друг"... Някой може ли да ми обясни какво точно означава да си "различният Друг"? Как можеш да си наистина "различният" в общество на масова глобализация. Пък и все пак ние всичките сме човеци, стадни животни - едно, че в главите ни са заложени едни и същи основни механизми, но и ние надграждаме, вземайки от другите (... уважаеми антиглобалист). Така че е лесно да си "Друг", но е трудно да си "различният". Има, естествено, разлики м/у индивидите и групите (понеже сме стадни животни се обединяваме в групи със сходни индивиди), но голяма част са изкуствени, наложени и насърчавани от другите. Най-лошото е, че хората се променят според тези наложени разлики и стават стереотипи, които не приемат нищо чуждо и, като организъм, се пробват да го потиснат, изхвърлят или унищожат. Откъдето идват проблемите м/у нео-нацисти и хора с други физически белези (нарочно няма да използвам "раса"), метъли и чалгари и т.н., и т.н. Просто не харесваме различните, не ги приемаме. Не харесваме и тези, които нас не ни харесват. Няма нищо странно. Това си е защитен механизъм. Защото "обединението прави силата". А тези, което не са с нас, не ни правят по-силни и донякъде ни отслабват. Стават врагове и почваме да се отнасяме скептично и с предразсъдъци към тях, което ни пречи да ги опознаем и разберем, да се помирим с тях и да станем съюзници, може би. Трябва да се отървем от тези неща и да изградим ново общество с нов тип мислене без ограничения. Единствено тогава не би имало значение дали си "различният Друг", себе си или част от мнозинството; единствено тогава бихме могли да сме единни в многообразието.


Есето е по проект за интеркултурната толерантност (заглавието на проекта в момента не мога да го цитирам), а заглавието (на есето) е заложено фабрично. Учителят по философия настояваше да го напиша, макар че от начало се съмнявах в качеството му и в момента също не съм доволен от себе си
П.П. Със специални благодарности към Крисито

"Я, колко си пораснал! Помниш ли ме?"

Не, брат, не те помня. Това е било преди, примерно, 10 години, когато съм бил на 8, а ти си бил просто 1 от всичките приятели на наш'те. Аз съм дошъл, видял съм те за минутка, ощипал си ми някоя друга бузка, дал си ми някой друг шоколад, излязал съм от стаята и вече съм те забравил. А ти след това си ме обсъждал с наш'те поне едно 30 мин., а може и с някой друг общ познат и така си ме запомнил
Съмнява ме блога на келеш като мен да се чете от 40-50-годишни хора (въпреки че имам средно 30тина уникални посещения на ден, благодаря х) ), но го имайте предвид. Не искам да ви засегна нещо. Уважавам по-възрастните. Но така седят нещата. Дразнещо е. И следващият път "Помниш ли ме" го преправете на "Може случайно да ме помниш" ако толкова настоявате да питате

Hip-Hop Is Dead...

... и то не е отскоро...
Но нека ви вкарам първо малко увод. Лето Господне около 2000-ното. Малкият Калоянчо отива у кръстника си заедно с мама и с тати. То тогава имаха стерео. Беше им модата все пак. Докато е в другата стая с кака си Ели малкото момченце чува нещо от стереото. Еминем. Рап. И преди бе чувало, но тогава се зариби. Малкият Калоянчо съм аз, само че преди около 8 години. От тогава доста време мина. Времената се промениха, но общо взето основния ми стил музиката - не. Продължавам да си слушам. Съвсем порядъчно си минах през Шамара периода (само че втория, който бе по-слаб), през Румънеца и Енчев периода, през In Da Club периода и прочие. Познавам доста хип-хопъри. Познавам и доста рапъри. С някои от тях съм бил и в детска градина. Г/д знам и историята на хип-хопа. Както казах - продължавам да си слушам... Или поне засега...
Защо "досега" ли? Доскоро се чудех как точно да го формулирам. Вчера се сетих. Рапът донякъде стана като чалгата. И като смисъл, и като култура. Има си, естествено, бастиони, но те падат 1 по 1, докато накрая не остане пълна идиотщина. Не знам защо ми прави такова впечатление, най-вероятно защото никога не съм бил хип-хопър според очакванията, но рап културата в по-голямата част ми е твърде позьорска. Кажете ми как може някой 14-годишен келеш, дето мама и тати му дават парички за кòлички, да ми пее, че е "генгстъ", или някоя 13-годишна пикла да пее ... вижте. Всеки се прави на някакъв гангстер, всеки претендира, че е истински, но е такъв само в сънищата си. Пият ми ММ (3 л. - 2 лв.) и ми припяват "Алкохол, уоу!"; палят цигара и вече гледат лошо; слагат качулка по време на час и си мислят, че вече са бед бойз; използват някой друг израз от хип-хоп културата ("Йоу!", "Уозъп, нигъ" и т.н.) и вече са мега готини и забавни; мислят си, че като са отказали на майка си да си изпият млекцето вече са супер келеши; виждали са трева на картинка и вече са големи напушилки (пък дори и да са пушили няколко пъти); а този, който ги критикува (само гледайте коментарите ;] ) е хейтър, педераз и нищо не разбира и т.н. (тук нарочно не съм давал линкове, тъй като ще давам към мои познати, пък точно тези дни не съм в настроение да се занимавам с глупости; надявам се всеки, който се разпознае (въпреки че по-скоро бил отрекъл, да вземе мерки). Ето заради такива момченца и момиченца на моменти ме е срам, че слушам рап, нося широки дрехи и т.н. 2Pac не само би се обърнал в гроба, ами и пирует би направил. Нямате си на представа колко такива биха си заминали ако имах пушка (бих ги бил с приклада). Най-лошото е, че не се усещат. Че те се имат за истински, че това е правилното и т.н. И по-лошото е, че хип-хопът става тях
Напоследък почнах да се ориентирам към други стилове (предимно Psytrance). И при тях има позьори, но се надявам, че като съм нов и няма да ги забелязвам, пък може и да бъда 1 от тях
Но не мога да спра да слушам рап. Не мога



П.П. Тази публикация от супер много време се каня да я напиша. Проблемът е, че това ми е болна тема, пък все не мога да намеря точните думи да се изразя. Лошото е, че и сега не успях да ги намеря

От шибаното гето до център слизам пеш, на хората в очите келеш

Да ви еба майките. Нося широки дрехи и това ми дава право да го кажа без да имам някакво значение. Така че да ви еба майките. Или по-добре да ги ограбя?... Може и да ги гръмна. Толкова много варианти, а моят умствен потенциал е толкова ограничен от широките дрехи, така че решението е наистина трудно...

* Заглавието е от текст на ndoe (Топ тен на DRS)

Слободия или смърт!

Уважаеми 12-годишни дечица^*, искам да ви питам нещо - знаете ли какво означава свобода? Искате ли да ви кажа? Самостоятелност. За да си самостоятелен, трябва да си отговорен ergo за да си свободен трябва да можеш да поемаш отговорности. Без отговорности вече е слободия, която не е желателна. Най-малкото и на вас ще ви се върне тъпкано рано или късно. Но не знам дали го осъзнавате. И, всъщност, за какво ви е? Пийте си питиенцата по барченцата, карайте се на мама и тати, правете се на курви, гангстери, келеши и всякакви други готини хорица и си вярвайте, че по този начин израствате и че светът се върти около вас. И полека го карайте, недейте да се напрягате, че току-виж сте поумнели, а това не е готино

П.П. Ще видим, може някой друг път да разгърна темата, че сега не ми се пише
^* 12-годишни дечица и по акъл, а може на възраст да си на 27 (примерно). Лошото е, че реално голяма част от хората са такива

Pee-кли

Ей, бичез и нигъз, говорим на български, неговата мама! Нямаме думи тип "френдки", "дъ бест", "суиит", "куул", "фадър", "фуул", "мъдафакъ", "мийтинг", "скуул" и други такива лайна! Б-ъ-л-г-а-р-с-к-и! Не "бългериън". Това е нашият език. Такъв, какъв е. С древни думи, с мелодичност, макар и с някоя друга чуждица, но навлязла в българския език от нужда, защото няма подобна дума. Това е нашият език. Не разбирам какъв ви е мерака да говорите на чужд език, след като българския има прекрасни думи и звучи прекрасно, пък и прадедите ни са се борили с векове и хилядолетия за да го опазят жив. Сега някакви пикли и пикльовци, които в мерака си да са готини използват "френдки" вместо "приятелки" и т.н. ще ги затрият. И то от глупост. Ран Босилек би се обърнал в гроба ако можеше да ви чуе... Не ви ли е срам като отидете на място, което аз чувствам свещено за мен като българин да изкоментирате "Йоу, това е толкова куул" (истинска случка от преди месец-два)?
Да не говорим, че повечето имате акцент като на паниран албанец...


Заглавието нарочно е написано така. Идва от английското "pee", означаващо "пикая", с добавка "кли", че да стане от новите български думи, пък и да наподобява българското "пикли". Иначе ми се искаше да е някаква божествена публикация, ама в тази жега не мога да измисля нищо по-така

Ревността - това "зеленооко чудовище"

В днешни дни всеки говори за любовта. Казват, че любовта е свята, че любовта е алтриустична, в любовта за да получиш трябва да дадеш... Но колко трябва да очакваш да получаваш?
Повечето хора (почти всички) описват любовта като силно желание да бъдеш с някого по всяко време. Но не е ли това твърде егоистично?... Любовта не е егоистична... Любовта е грижата за човека срещу теб, не желанието да го задушаваш с постоянната си грижа и постоянно присъствие. Ако тя/той иска да бъде с теб, тя/той ще бъде. Но ако тя/той не иска - независимо колко силно се пробваш да я/го пазиш от други привлекателни хора и да я/го накараш да бъде с теб, няма да ти спечели сърцето й/му (бел. а.: Почвам да пиша за другия човек все едно тя/той е жена, тъй като е твърде досадно да пише тя/той постоянно. Остава си валидно и за двата пола). По този начин най-много да го загубиш, защото всеки иска да бъде свободен, освен ако не ти даде свободата си доброволно. Ако го направи - спокойно, тя те обича, не се безпокой. Остави я да прави каквото иска, не я пришпорвай или иначе ще си я поиска тази свобода обратно, защото любовта не е вечна и безусловна.
Сега си спомних нещо, което Оскар Уайлд е казал: "Всеки човек убива това, което обича". Човек не го убива от липса на интерес. Човек убива любовта си поради твърде много ревност, която може да бъде резултат от твърде много любов, смесена със съвсем малко егоизъм. Това парченце егоизъм покварява любовта като зараза и превръща любовта, едно от най-светите неща за човешкия вид, в пълна себичност, едно от най-презираните неща от човешкия вид. наранявайки, ако не убивайки, нещото, което обича.
Като заключение (и излизам): ревността не е любов! Ревността убива любовта. Любовта и ревността са като Господ и Сатаната.


Есе, което писах на класното по английска литература. Не е особено добро, все пак го писах за по-малко от 1 учебен час, но въпреки това имам шестица. Преведено е дословно
П.П. Трябва да се хвана да напиша някоя хубава публикация. Просто никоя не ми харесва нещо...

Every cigarette is doing you damage

Много брутално, много афектираща... Но и истинска...

Read More...


П.П. Ако искате влезте в темата за пушенето във форума ми, има още малко материал и тепърва ще се добавя х)

Доброволци-дупедавци

В много интересно общество живеем. Хора, които нямат собствено мнение и морал/съвест, хора, които си дават гъза за потупване по рамото, се издигат в обществото и в живота. Разни фешънчета получават хубавите момичета, те получават хубавите места и т.н. Това е ебах ти простотията... Едно, че е супер глупаво да променяш себе си, да почнеш сляпо да имитираш другите само и само да получиш прегръдка от някаква курва или някой пикльо като теб да те потупа по рамото и да ти кажа "Браво, ти си голям пич!" и ти да се имаш за Господ вече. Кажете ми може ли (например) човек, който до вчера е слушал рап, от днес да е фешън и то точно снощи като е сменил компанията, като новата му е от фешъни и се води по-гъзарска? Е това ако не е ебах ти путкенството, не знам как да го нарека. И особено да тръгне да заебава хората от старата компания, след като са се доказали, че има ли нещо ще бъдат до него. Ама неее, той е гъзе, тези, които го критикуват и не харесват новото му Аз, защото прозира и е оцапано, стават ебах ти хейтърите, те го хранят защото му завиждат и тайно искат да са като него. Смърт! Изгорете ги с камъни!
Момчета и момичета, хайде стига глупости, а? Някой като ви види голи и после ви каже, че сте готини прави ли ви божества? А майка ви, която до вчера ви е поддържала, ако ви критикува за това прави ли я кучка? Кучките сте вие. Независимо от пола. Независимо от облеклото и стила на музиката или компанията. Кучки сте. После този, който вие е видял голи, ще ви наебе и ще ви остави ей така, докато майката ще се върне при вас... Ако не сте я отблъснали напълно. Нещо подобно е положението, с тази разлика, че в реалността даже няма и ебане да спечелите (не винаги*). Осъзнайте се малко
А я ми кажете друго, какво е толкова симпатичното на тези същества? Това, че не се чувствате самотно така? Или това, че не ви казват неприятните неща, които мислят за вас? Или че не мислят неприятни неща за вас докато ги ебете в гъза и същевременно се давате да ви ебат вас? Лошото е, че не можете да се осъзнаете. След тази публикация ще ме приемете или за ебах ти загубеняка, или за лъжец. А аз съм прав. Познавам ви, копелета, не можете да се скриете. Можете да се скриете зад фалшиви маски, но маските се разпознават, пък ако се намери някои с повече желание и нерви могат и да се свалят. Въпросът е, че ще е голям труд, защото повечето от вас са такива, пък имате навика да се сдружавате с/у неприятните хора, макар че бихте оставили този до себе си. Така че ако тръгна трябва или да бъда обречен на провал от вас, или да почна да ви нахъсвам 1 с/у друг, защото друга стратегия аз не виждам. Там е работата, че не искам. Аз имам някакъв останал морал, който постепенно си го възвръщам. Аз не бих предал някой от вас, макар да ви ненавиждам. Аз не съм като вас.


Ебах го в мамата, не ми се пише повече


П.П. Аз не завиждам. Просто съм против този абсурд. Не искам да съм като вас. Не, благодаря. По-добре на задните места, но с чиста съвест, душа и сърце (доколкото съм успял да ги запазя). И по-добре сам срещу всички, но аз, верен на себе си и защото аз така съм решил

Das Man

За него да си различен от другите е неприлично. Поради това общества, доминирани от такива човеци, не търпят никакви изключения от масата и се опитват да смажат и санкционират всеки, който е оригинален, различен, знаменит. Човекът-маса цени не своите отлики, а еднаквостта с останалите. Той вижда смисъла на своя живот в това да имитира повечето хора. Следователно тук ние не съзираме личността, а индивида - единичния представител, екземпляр на общността. Негова стихия е конформизмът - автоматичното съгласие с нормите на мнозинството, липсата на критичност към собственото битие. Поради това те напомнят на ветропоказалеца и се движат само в посоката на общите течения. Такива хора не полагат никакви усилия за собственото усъвършенстване.

Read More...

Масовият човек е, напротив, агресивен и настъпателен. Той иска да наложи своята невзрачност и обикновеност навсякъде, да я узакони като единствен стандарт за всички.

Господството на човека-маса в обществото означава потискане на творческите малцинства и на хората, принадлежащи на квалифицирания елит.

Това се дължи на процесите на нивелация и уеднаквяване на хората, на техните действия и вкусове в резултат на стандартизирането на живота, в основата на което стоят световната пазарна икономика и нощта на масмедиите.

Познато ли ви звучи? Интересно кой е...

Това са извадки от учебника по философия за старата година (самата публикация е преработка на стара моя по инициативата "Легендата за един паток"). Това е от урока за Das Man - един "персонаж" на Хайдегер (не че съм му чел нещо де). Става дума за човекът-масовик. Човекът, който е навсякъде около нас, включително вътре в нас. Този тип хора обичат да заклеймяват чуждото и да го асимилират, така че да останат само те. Претопяват, докато не останат чужди елементи, обичат да се събират по групички, защото изгубени в множеството и анонимността се чувстват по-силни, въпреки че всеки претендира да е уникален (за да бъде все пак с едни гърди нагоре в йерархията, но не твърде; това е нещото, по което моите наблюдения се различават от тези на Хайдегер). Интересното е, че много хора избиват DasMan-ското у тях точно като искат да са различни. Но не им се получава. Вместо да бъдат част от едно безлично множество, от едно стадо, стават част от друго, подобно стадо, само че вече с още по-голяма претенция за уникалност.
Защо според мен го правят ли? Много просто - инстинкт за самосъхранение. Както сградата на Народното събрание ни учи вече над 120 години (а и Тройната коалиция вече 4та година) съединението е сила. А най-силен става човек тогава, когато се съюзи с всички и елиминира враговете (или, съответно, ги приобщи).

А тъй като тези дни гледах Die Welle и темите са сходни нека спомена и това, че най-лесният начин да обединиш група хора е като изведеш общ враг и ги ограничиш от околния свят (пък ако ще чрез бели ризки). Пак става дума за Das-Man съзнанието - чувството за принадлежност към група/общество и сигурността, която ти дава тази група.


П.П. Любимата ми реплика е "Аз не съм такъв!". Както казва едно малко червенокосче "Always remember that you are absolutely unique. Just like everyone else! xD"

Кампания "Спасете ташаците"

ОСТАВЕТЕ ТАШАЦИТЕ ДА ВИСЯТ, ТОВА Е ЧАСТ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ИМ!!!

Кликнете за повече инфо х)

Българи, честит празник!!!

Да се родиш в България - ГОРДОСТ! ДА умреш в България - ЧЕСТ! България НЕ се предава, България НЕ се продава, България е СЛАВА!!!!!!! БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

П.П. Не забравяйте, че 3.03 не е просто почивен ден!!!


Edit: Вижте и това

НЕ! на женските мустаци!

Случвало ли ти се е на купон да си харесаш някое момиче, но след като светнат лампите или почнете да се натискате да разбереш, че има по-голям мустак от теб? (приемам, че момче го чете това). А писнало ли ти е от това безумие? На мен - да! Попаднах на една статия, писана от жена, която приканва към нова кампания - "НЕ! на женските мустаци!". Аз помагам към разрастването й, ако и ти имаш поне понятие от естетика и красота - помогни и ти! Независимо от пола ти! Нека спрем това безумие!
Дами (тези, които се чувстват засегнати), да ви попитам вас, след като толкова много се грижите за външния ви вид, не ви ли е идвало на ум, че една шибана самобръсначка понякога ще ви помогне повече отколкото червила, молив за очи или там каквито лайна използвате?! Моля ви, бъдете жени! Не се пробвайте да компенсирате за всички мъже, които станаха женствени.





Нека помогнем за една по-красива България и планета! Бръснете си шибаните мустаци!!!

П.П. Стараех се да се сдържам х)

Внимание! Слушалки на пътя!

След като днес за малко да ме блъснат на няколко пъти, искам да призова всички (които са със слушалки и са си надули музиката) да внимават къде са колите х). Особени при тези непочистени тротоари. Ако трябва половин час не слушайте музика, вярвайте ми - по-добър вариант е х)
П.П. Това беше моята минутка за обществено полезна дейност

Фешън ленгуиджът

Езикови трансформации
"Здравейте! Звъня ви по телефона, защото няма смисъл да ви мейлвам. Искам да ви поканя съвсем пърсънъл на един мийтинг на нашия тийм, който да ви даде някакъв фийлинг за нашата работа и определена визия за един лонг търм период. Бихме могли да дебатираме видяното и да си шерваме някакви идеи, ако сте в кондиция след срещата." Ето така един човек се обади да ми предложи работа. След горното изложение изпадна в обяснения как неговия интеншън бил аз да супервайзвам тийма, който си има сентрал офис, ситуиран в доста комуникативен район на София. След това ми разясни структурата на екипа си, като наблегна, че работят по таск форсове, имат строги дедлайни, които скипват само в емърджънси кейсис и дискъсват всички проблеми на стаф мийтинги всяка седмица. За да ме приобщи към идеята, изтъкна, че групата се ъпгрейдва и чрез различни тийм билдинги, които фиксирват в зависимост от оф офис дните.

Когато затворихме телефона, отправих мислено хиляди благодарности на покойната ми учителка по английски мис Вера Калчева не толкова за това, че ме научила на английски, колкото заради чувството за хумор, на което ме възпита. Въоръжена с него, направих едноседмичен преглед на ежедневието на един средностатистически работещ българин и установих трайното присъствие на накацали нови термини и думи в него.
Събуждане и начало на деняИли по-точно уейк ъп аларм кол от мобилния телефон. Чуваш безличната мелодийка от скромното музикално мемори на джиесема и навлизаш в дей тайма. Ако закусваш, правиш го с мюсли, лоу калори продукти, кафе декафеинато, лоу фет мляко. Пиеш грийн тий-то си в мъг и подслаждаш с браун шугър. После спортуваш. Правиш го в джима, където се отдаваш на бодибилдинг или фитнес. Имаш персонална програма, която изпълняваш под супервайзването на инструктор. Притежаваш най-добрия екуипмънт с последен модел трейнъри и тишърти. Докато броиш сериите, слушаш емпетройката си, в която си даунлоудвал последните хот хитс от дейта бе ге. Хидратираш се с минерална вода, поемаш хранителни добавки и релаксираш. В края на тренировката засилваш организма си с един ориндж джус или просто фрут фреш. Взимаш си душ, като използваш душ гел и боди къндишънър. Обличаш се кежуал или офис стайл и се качваш в колата си. Докато караш, използваш хендс фри, но ако нямаш, можеш да включиш на лаудспикър. Караш сейфти, като използваш колан и винаги включваш чайлд протекшъна, ако на задната седалка са хлапетата ти. Слушаш някои от българските радиостанции като "Мелъди", "Ретро", "Атлантик", "Сити" или "Войс". Зареждаш сидито си с дискове и ако имаш чейнджър, единственото, което те вълнува, е саундът.
Уъркинг тайм, или работно време Вече никой не ходи на работа в канцелария. Всички са в офиси. Там има офис мениджър, пърсънъл асистант, емплойъри, стаф и мийтинг румове. Чух дори за длъжност дивелопър, което е нещо различно от супервайзър и има функцията да се грижи за развиването на политиката на фирмата и реализирането на нейния тийм. Вече никой не си включва компютъра, а го суичва он и съответно го суичва оф. Информацията си качва на харддиска, като я сейфва в различни файлове, фолдъри и директории. Мейловете се чекват, инсъртнатите файлове се даунлоудват или дилийтват според надеждността си и антивайръс програмите. Всички в офиса са конектнати в нет, контактуват в айсикюта или скайп. Лънч таймът е идеалното време за релакс или неформални дискусии в аут офис зоната. Тогава компютрите са на стенд бай, а колегите обядват в някоя от хранителните вериги, където пилето е чикън, свинското е порк, сандвичът е бъргър, картофките са чипс, сокът е джус, а поничката е донат. В кофи брейка се освежаваш с шварц кафе или нон алкохолик напитки. Влизаш в чата, където веднага ти се накачулват някои сърфиращи. Ако искаш, си дейтваш с тях или ги игнорваш с едно пушване на мишката. Когато таймингът ти свърши, си толкова екзостид или демотивиран, че предпочиташ да се освежиш с малко
ШопингНаправило ли ви е впечатление, че никой вече не си облича шлифера? Защото според тренда всички си обличат тренчкота. Дънките отдавна са джинси, сакото е джакет, а ризата си има странно бг превъплъщение - шъртка. Пазаруване е дума от речника на милата ми осемдесетгодишна баба, която и представа си няма, че вече ходи до минимаркета или чейнстора на шопинг. Плодовете и зеленчуците не са просто свежи, а фреш, добрата храна е с вкус на хоум мейд, а продуктите с холестеролно съдържание и букет от Е-та с различна номерация са джънк фуд. В магазина киселото мляко е йогурт (според някои това било прабългарска дума), сиренето и кашкавалът са чийз, а щандовете с нискокалорични храни са дайът. Чистите продукти са еко. Колата е в кенчета. Нещата, които харесваш, не са просто добри - те са куул, турбо, мегаяки или фешън. Нещата, които не харесваш, трябва да наричаш чийп. Ако ти е точен, размерът ти фитва и тогава си топ оф дъ топс.
Контакти и волна програмаАко днес наречеш някой от своите приятели приятел, можеш да се окажеш в групата на отчайващо олд скул хората. Приятелите сега са френдове. С френдовете се ходи на парти, където се слушат сетове на диджеи, организира се уикендът, шерват се някакви емоции или муудс. Ако има някакъв спешъл окейжън, те са тези, които те държат онлайн или те кийп ин тъч. Благодарение на тях разтоварваш преемоционирането си от деня или се инспирираш за някакви нови фийлинги. Когато си аут от себе си, правиш си дейт с някой от най-близките и заедно отивате на ресторант, където изучавате уайн листата и дей менюто. Можете да седнете в нон смоукър ериата или пък в смоук зоната. Телефоните на френдовете пазиш във фоун бука, или контакт листата си. Колваш им бек, когато си бил дисконектнат или телефонът ти е бил аут оф ордър.
Ърбън или вилидж, от ийст или уест културата, съвременните хора започват да изграждат някакъв нов универсален език, който възприемат като по-специален. Българските думи им звучат все по-старомодно и неточно. За съжаление всичко започна от научната терминология, която все не харесваше сериозността на родните слова и предпочете да ги замени с наукообразни термини. Така като дипломиран филолог българист съм се наситила на изследователски литературоведски текстове, в които става дума за контемпорална среда, компактност на структурата и експресивна конкретика на нестандартната визуализация на Аз-а... В света на глобализацията е ясно, че няма да започнем да наричаме паспортите си минибродници, нито пък кюфтета си - клъцки. Даже напротив - заменяме и без това чуждиците с нови - айдентити карт и мийт болс. И за да сме супер, го правим нонстоп.
Може пък да не е далече мигът, в който, за да си он дъ топ, ще трябва да се изразяваш на забравен книжовен език. Но до мига, в който "до скоро ви виждане" ще стане модерно, не ни остава нищо друго, освен да се разделяме с "бай бай" и "сий ю".
10 топ фешън думи Думите не съдържат нещата, но често какви ще са нещата зависи от думите. Ето десет основни за езика ни нови слова и термини. Те не са свързани с компютърната и офисната лексика, но трайно са се нанесли в ежедневните ни разговори.
Френд - от англ. friend - приятел. Употребява се в значение не толкова на близък човек, който не ти е роднина и с когото споделяш най-съкровените си тайни, а по-скоро за обозначаване на личност, с която прекарваш веселяшки, неангажирано и имаш към нея особен фийлинг.
Фийлинг - от англ. feeling - чувство. Значи си чувство и нищо повече и нищо по-различно. В определени бг кръгове се приема, че чувство звучи някак по-семпло, пък и фийлинг носи значението и на предчувствие. Защо обаче не се предпочита просто предчувствие също не е ясно. Фийлингът се свързва с определен мууд, в който изпадаш.
Мууд - от англ. mood - настроение. Българската дума си е точна и на място, но да си в бед мууд някак е по-модерно от да си в лошо настроение. Муудът зависи от експириънса ти в дадена ситуация. Експириънс - от англ. expirience - опит. Да имаш опит означава да знаеш кое как става. Да имаш експириънс обаче е цялостно да си инволвнат в някакъв ивент, който вече си преживял.
Ивент - от англ. event - събитие. "Събитие" е аут оф фешън, защото носи идеята за някаква корпоративност и ретроградност. Да участваш в ивент вече обозначава ясно демонстрирана ърбън ангажираност.
Ърбън - от лат. urban - градски. Градски може да е транспортът, но не и животът в едно истинско съвременно сити. Ърбън е културата на града, ърбън са панталоните с много джобове, стилът на обличане, сленгът, който се употребява. Ако не си ърбън момиче или момче, значи си олд скул или кънтри. Олд скул - от англ. old school - буквално "старото училище". Олд скул са ученическите престилки с бели яки, рок музиката от 80-те, Сиси Кеч, Саманта Фокс, диско коланчетата и пластмасовите обеци на клипс, телефоните с шнур и дънките до пъпа. Да си олд скул обаче може и да е фешън, докато да изглеждаш като от абитуриентски бал от 1987 г. си е направо мегаретро. Зависи какъв ти е пойнтът.
Пойнт - от англ. point - точка, смисъл, цел. В съвременния български език се употребява най-вече в значение на смисъл, цел. "Не в това е пойнтът", означава точно "не в това е смисълът". Като кажеш пойнт обаче, правиш впечатление на добър познавач на английския език и мегаяк пич. Също както, ако вместо "по определение" казваш "по дифолт". От точно тези езикови замени няма никакъв смисъл, но така или иначе се налага да ги правиш, за да си добър екзампъл за ърбън културата. И да си куул човек.
Куул - от англ. cool - букв. студено и прен. готино. Никой и да не си помисля днес да казва готино на готиното! Всичко готино вече не е и жестоко, не е печено, не е съсипващо. То е куул! Така си го казват в американските блокбастъри, така и ние. Щом си куул, значи си фешън.
Фешън - от англ. fashion - мода. Съгласна съм, че от думата мода лъха на списание "Лада". Всичко, което е фешън, е актуално. С фешън се свързват още куп думи като милитъри, комбат, кежуъл, спорт стайл, стайлинг. Във фризьорството на особена почит е и терминът екстеншън за означаване на процедурата по удължаване на косата и прибавянето на цели кичури за сгъстяването й. Фешън е да си еко, фитнат, информд, ъпгрейднат и инволвнат.

Тенкс на Е-бане ;]. Аз бих се изразил по друг начин, бих използвал други неща, обаче смисълът е същият - защо ви е срам от българската реч?

Във връзка със смъртта на поредния велик българин

След като разпростваних новината, че Доньо Донев се е споминал, една приятелка каза нещо, което ме накара да се замисля. "umrqha ni vs veliki hora a svtovniq ni shampion go vkaraha v zatvora". Това за Ставийски е отделна тема, обаче... Великите българи са или на преклонна възраст, или са мъртви. Къде са достойните хора от новото поколение, които да заемат местата им и да продължат напред? Къде? Искате ли аз да позная? Пред компютъра чатейки в Мирк или в дискотеките... Това ли искате да направите със себе си? Да паднете поредните жертви на българското образование и модерната култура? Да не знаете кой е Доньо Донев, но да знаете кой е Китаеца. Я ми кажете, какъв ви е мерака да бъдете хулигани? Какъв ви е мерака да бъдете тъпи и да не се стремите към знания, а някой ако ви пита дали учите, вие да реагирате все едно са ви наклеветили? Или в 5 клас да ходите да се ебете и да пушите?
"О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш...". Чували ли сте го някъде? Нека ви напомня - учили сте го в даскало (или ще го учите, но несъмнено сте го чували). Това е написал Паисий Хилендарски преди 3 века, обаче е още валидно. Знаете ли коя е българската азбука в Internet? Е 6liokavicata estestveno. Забелязах, че някои хора вече на хартиен носител (a.k.a. лист) не могат да пишат вече грамотно, допускайки грешки, характерни за шльокавицата. Добре, да забравим за малко шльокавицата. Имам едни двама съученици (ако четат в момента - Здравейте, момчета!), които... са много cool, защото не speak само на bulgarian, ами вкарат и някой друг gangsta slang. Напомня ми за едно стихотворение "I am българче!"... А какво стана с Ран Босилековaтa "Родна реч" или с оригиналното Вазово "Аз съм българче" (междудругото, стихотворение, което знам наизуст с леки грешки, аз, дето изобщо не мога да уча на изуст)?
Да, знам какво ще кажете. Защо не взема да се покрия и да спра да ви досаждам. Защо? Защото съм горд, че съм българин или защото не искам да съм поредният непрокопсаник, който не си напъва мозъчните клетки от гъзария? Натам ли отиваме? Към забрава на това, което е в основата на всички нас, към забрава на себе си и към връщане към нисшото?
R.I.P. умни българино. Long live bai Ganio!