Ако бях различният Друг

"Ако бях различният Друг"... Някой може ли да ми обясни какво точно означава да си "различният Друг"? Как можеш да си наистина "различният" в общество на масова глобализация. Пък и все пак ние всичките сме човеци, стадни животни - едно, че в главите ни са заложени едни и същи основни механизми, но и ние надграждаме, вземайки от другите (... уважаеми антиглобалист). Така че е лесно да си "Друг", но е трудно да си "различният". Има, естествено, разлики м/у индивидите и групите (понеже сме стадни животни се обединяваме в групи със сходни индивиди), но голяма част са изкуствени, наложени и насърчавани от другите. Най-лошото е, че хората се променят според тези наложени разлики и стават стереотипи, които не приемат нищо чуждо и, като организъм, се пробват да го потиснат, изхвърлят или унищожат. Откъдето идват проблемите м/у нео-нацисти и хора с други физически белези (нарочно няма да използвам "раса"), метъли и чалгари и т.н., и т.н. Просто не харесваме различните, не ги приемаме. Не харесваме и тези, които нас не ни харесват. Няма нищо странно. Това си е защитен механизъм. Защото "обединението прави силата". А тези, което не са с нас, не ни правят по-силни и донякъде ни отслабват. Стават врагове и почваме да се отнасяме скептично и с предразсъдъци към тях, което ни пречи да ги опознаем и разберем, да се помирим с тях и да станем съюзници, може би. Трябва да се отървем от тези неща и да изградим ново общество с нов тип мислене без ограничения. Единствено тогава не би имало значение дали си "различният Друг", себе си или част от мнозинството; единствено тогава бихме могли да сме единни в многообразието.


Есето е по проект за интеркултурната толерантност (заглавието на проекта в момента не мога да го цитирам), а заглавието (на есето) е заложено фабрично. Учителят по философия настояваше да го напиша, макар че от начало се съмнявах в качеството му и в момента също не съм доволен от себе си
П.П. Със специални благодарности към Крисито

"Я, колко си пораснал! Помниш ли ме?"

Не, брат, не те помня. Това е било преди, примерно, 10 години, когато съм бил на 8, а ти си бил просто 1 от всичките приятели на наш'те. Аз съм дошъл, видял съм те за минутка, ощипал си ми някоя друга бузка, дал си ми някой друг шоколад, излязал съм от стаята и вече съм те забравил. А ти след това си ме обсъждал с наш'те поне едно 30 мин., а може и с някой друг общ познат и така си ме запомнил
Съмнява ме блога на келеш като мен да се чете от 40-50-годишни хора (въпреки че имам средно 30тина уникални посещения на ден, благодаря х) ), но го имайте предвид. Не искам да ви засегна нещо. Уважавам по-възрастните. Но така седят нещата. Дразнещо е. И следващият път "Помниш ли ме" го преправете на "Може случайно да ме помниш" ако толкова настоявате да питате

Hip-Hop Is Dead...

... и то не е отскоро...
Но нека ви вкарам първо малко увод. Лето Господне около 2000-ното. Малкият Калоянчо отива у кръстника си заедно с мама и с тати. То тогава имаха стерео. Беше им модата все пак. Докато е в другата стая с кака си Ели малкото момченце чува нещо от стереото. Еминем. Рап. И преди бе чувало, но тогава се зариби. Малкият Калоянчо съм аз, само че преди около 8 години. От тогава доста време мина. Времената се промениха, но общо взето основния ми стил музиката - не. Продължавам да си слушам. Съвсем порядъчно си минах през Шамара периода (само че втория, който бе по-слаб), през Румънеца и Енчев периода, през In Da Club периода и прочие. Познавам доста хип-хопъри. Познавам и доста рапъри. С някои от тях съм бил и в детска градина. Г/д знам и историята на хип-хопа. Както казах - продължавам да си слушам... Или поне засега...
Защо "досега" ли? Доскоро се чудех как точно да го формулирам. Вчера се сетих. Рапът донякъде стана като чалгата. И като смисъл, и като култура. Има си, естествено, бастиони, но те падат 1 по 1, докато накрая не остане пълна идиотщина. Не знам защо ми прави такова впечатление, най-вероятно защото никога не съм бил хип-хопър според очакванията, но рап културата в по-голямата част ми е твърде позьорска. Кажете ми как може някой 14-годишен келеш, дето мама и тати му дават парички за кòлички, да ми пее, че е "генгстъ", или някоя 13-годишна пикла да пее ... вижте. Всеки се прави на някакъв гангстер, всеки претендира, че е истински, но е такъв само в сънищата си. Пият ми ММ (3 л. - 2 лв.) и ми припяват "Алкохол, уоу!"; палят цигара и вече гледат лошо; слагат качулка по време на час и си мислят, че вече са бед бойз; използват някой друг израз от хип-хоп културата ("Йоу!", "Уозъп, нигъ" и т.н.) и вече са мега готини и забавни; мислят си, че като са отказали на майка си да си изпият млекцето вече са супер келеши; виждали са трева на картинка и вече са големи напушилки (пък дори и да са пушили няколко пъти); а този, който ги критикува (само гледайте коментарите ;] ) е хейтър, педераз и нищо не разбира и т.н. (тук нарочно не съм давал линкове, тъй като ще давам към мои познати, пък точно тези дни не съм в настроение да се занимавам с глупости; надявам се всеки, който се разпознае (въпреки че по-скоро бил отрекъл, да вземе мерки). Ето заради такива момченца и момиченца на моменти ме е срам, че слушам рап, нося широки дрехи и т.н. 2Pac не само би се обърнал в гроба, ами и пирует би направил. Нямате си на представа колко такива биха си заминали ако имах пушка (бих ги бил с приклада). Най-лошото е, че не се усещат. Че те се имат за истински, че това е правилното и т.н. И по-лошото е, че хип-хопът става тях
Напоследък почнах да се ориентирам към други стилове (предимно Psytrance). И при тях има позьори, но се надявам, че като съм нов и няма да ги забелязвам, пък може и да бъда 1 от тях
Но не мога да спра да слушам рап. Не мога



П.П. Тази публикация от супер много време се каня да я напиша. Проблемът е, че това ми е болна тема, пък все не мога да намеря точните думи да се изразя. Лошото е, че и сега не успях да ги намеря

На баба тениските х) (рекламна пауза по поръчка)

От известно време към портокал.бг могат да се отварят магазини.
Наскоро отвори 1 магазин http://nababateniskite.portokal.bg.
Собственикът е голям пич и има доста свежи идеи по принцип. Засега щампите не са толкова много, но качва още. Понякога и аз правя щампи ;]. Та... Зарибявайте се, кучки ;]
П.П. Може да се качват и рекламни щампи на форуми, блогове и разни такива нещица х)