Нов блог, копелета!

  • - 8 pm. Everybody out on the balconies, clapping, all together as a society. The one moment we are no longer alone.
    Преди 3 години

неделя, юли 20, 2008

Мразя начина, по които моята реалност се различава от оригиналната реалност

Напоследък супер много се замислям дали можеш да успееш ако не следваш принципа Exitus acta probat... Просто не става. Я ми кажете кой оценява този, който си държи на морала и не гледа да прецака другите. Всички държат на този, който им се четка, а обикновено той не е особено морален, но нали не го бърка за средствата, прави си такъв образ... Ако исках щях да имам пари, кучки всяка вечер и прочие. Но какво имам сега?... Почти нищо. Освен малко съвест. Даже не съм сигурено дали тази съвест е истиска съвест, защото съм вършил толкова неща в миналото и продължавам да ги върша, макар и с намалено действие и увеличена "съвест" (моля разни хора, които ще ме убеждават, че съм добър човек, преди това да се замислят дали ме познават).
В момента е 6 сутринта. Първи петли. Тъкмо се зазорява. Бях на имен ден. И какво правя?... До преди 1 час оглеждах дали няма нищо оцапано или почупено. Ако се бях оставил на кефа и ако не мислех толкова какво щеше после да стане с другия човек щях да буда с някое девойче сега или поне тази вечер да си направя както трябва. Миналата вечер пък уредих двама души с момичета. Момичета, с които не бих отказал аз да бъде (момчетата ще ме разберат, за дамите - ние сме прасета, не гледаме толкова с коя, важното е да сме с някоя). А познайте аз как бях. Сам като топола след буря
Лошо е и че използвам повече местоимението "аз", но просто такива мисли ми се въртят в главата...Но не е типично за мен. АЗ не мисля за "аз". Аз мисля за "вас". Проблемът е, че докато аз мисля за "вас", "аз" е обречен на смърт и провал. Просто така са нещата. Exitus acta probat. Убий или бъди убит, ако мога да използвам смисъла на коментара на един бивш близък човек.Нооооо мога и просто да се оправдавам с тази публикация. Да се оправдавам за моите неуспехи, защото целия ми живот е изпълнен с такива. Искам едно, но решавам, че е по-добре да отстъпя (заради някой друг), и в крайна сметка съм абсолютно и тотално прецаkан. Както казвам "Мразя начина, по които моята реалност се различава от оригиналната реалност"

Д.ба ма'a му, не ми се пише... Надявам се да сте ми схванали мисълта. От Скруч - засега толкова


Послепис: Тук хептен "Искрено и личнo" го ударих