Exitus acta probat

Краят на учебната година е... Едно от най-важните времена за ученика, включително за мен. Сега човек може да си извоюва шестица или да получи двойка. Ей сега говорих с майка ми, която ми каза същото, каквото ми казват почти всички - бил съм умен и ако съм се напънел малко съм щял да получавам само шестици, които ще ми помогнат да вляза на по-добро място, да си намеря по-добра работа, да съм по-успешен и т.н.. Ако не съм изкарвал шестици някой глупав, но с добри оценки, щял да се намърда на моето място, което е щяло да бъде загуба. Шестици... Хубава оценка. Трябва да показва, че ученика е интелигентен. Но дали е така?... Шестици по принцип получават хората, които учат много или ги изкарват нечестно. Получават по-високи оценки, но с цената на какво? Много изгубено време, което може да бъде оползотворено по друг по-добър начин (като да свършиш някоя работа, да научиш нещо, което наистина ще ти трябва или да помогнеш някому), или достойнството. Достойнството сам да си изкараш оценката, а не благодарение на пищов или съученик, достойнството да не се молиш за по-висока оценка на учителя. Но пък майната му, нали имаш 6... Exitus acta probat все пак (латинска поговорка, превеждаща се като "Целта оправдава средствата"). Напоследък това ми се върти в главата... По принцип не мисля точно за даскалото, ами за други неща. Например преди време почти нямах съвест. Смятах че целта оправдава средствата и не се съобразявах с никого. И, честно да ви кажа, бях си добре. Всяка вечер можех да си намеря купонче, на което да отида, имах пари или можех да намеря кой да ме черпи, имах момичета, знаех, че имам мои хора зад гърба си и т.н.. Купони, алкохол и момичета. Това ми беше животът. Мечтата на всеки мъж. Тогава се случи нещо, за което няма да ви разказвам и ме хвърли в дълбок размисъл. Сърцето, съвестта и морала ми се завърнаха. Но изгубих някои други неща. Не мога да преценя дали така е по-добре... Като за веселие - не ми е. Но пък е се чувствам по-добре с чиста съвест отколкото без. Като гледам наоколо доста хора са като мен преди време. И все повече хора искат да станат такива. Да не зачитат никого, да не ги притеснява, че не е честно, и да гледат да стигнат до целта... А аз даже нямам цел. Успяват хората, които нямат съвест и морал. Имаше една поговорка, която беше нещо от рода на "Богатият човек автоматично отива в Ада". Защото не може да си успял/богат ако имаш съвест. Е, има изключения, но... В общи линии е така. Винаги трябва да си по-добър от останалите или поне на тяхното ниво, че да успееш. Проблемът е, че по този начин им пречиш на тях. Кандидатстваш за работа, по-добър си от останалите, избират теб. Хубаво, нищо нечестно. Но отнемаш нечие друго бъдеще. Ако не беше кандидатствал някого друг щяха да изберат. Алтруизъм. Но ти оставаш на улицата и умираш в крайна сметка. И в други неща е по същият начин. Просто така е устроен света, нашето общество, човечеството и природата... За да си жив трябва да си егоист. За да успееш трябва да си егоист. За да стигнеш до целта (естествено зависи от целта) трябва да си егоист и да използваш всички възможни средства. Но аз продължавам да вярвам, че целта не оправдава средствата. Иска ми се средствата да определят целта, ноо...

Отивам да готвя. Ако има нещо - коментари