В днешни дни всеки говори за любовта. Казват, че любовта е свята, че любовта е алтриустична, в любовта за да получиш трябва да дадеш... Но колко трябва да очакваш да получаваш?
Повечето хора (почти всички) описват любовта като силно желание да бъдеш с някого по всяко време. Но не е ли това твърде егоистично?... Любовта не е егоистична... Любовта е грижата за човека срещу теб, не желанието да го задушаваш с постоянната си грижа и постоянно присъствие. Ако тя/той иска да бъде с теб, тя/той ще бъде. Но ако тя/той не иска - независимо колко силно се пробваш да я/го пазиш от други привлекателни хора и да я/го накараш да бъде с теб, няма да ти спечели сърцето й/му (бел. а.: Почвам да пиша за другия човек все едно тя/той е жена, тъй като е твърде досадно да пише тя/той постоянно. Остава си валидно и за двата пола). По този начин най-много да го загубиш, защото всеки иска да бъде свободен, освен ако не ти даде свободата си доброволно. Ако го направи - спокойно, тя те обича, не се безпокой. Остави я да прави каквото иска, не я пришпорвай или иначе ще си я поиска тази свобода обратно, защото любовта не е вечна и безусловна.
Сега си спомних нещо, което Оскар Уайлд е казал: "Всеки човек убива това, което обича". Човек не го убива от липса на интерес. Човек убива любовта си поради твърде много ревност, която може да бъде резултат от твърде много любов, смесена със съвсем малко егоизъм. Това парченце егоизъм покварява любовта като зараза и превръща любовта, едно от най-светите неща за човешкия вид, в пълна себичност, едно от най-презираните неща от човешкия вид. наранявайки, ако не убивайки, нещото, което обича.
Като заключение (и излизам): ревността не е любов! Ревността убива любовта. Любовта и ревността са като Господ и Сатаната.
Есе, което писах на класното по английска литература. Не е особено добро, все пак го писах за по-малко от 1 учебен час, но въпреки това имам шестица. Преведено е дословно
П.П. Трябва да се хвана да напиша някоя хубава публикация. Просто никоя не ми харесва нещо...
Нов блог, копелета!
понеделник, юни 23, 2008
Ревността - това "зеленооко чудовище"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Съгласна съм, че ревността е нещо, което пречи на любовта. Но има различни поводи и степени на ревност. В твоя случай бих дала пример с нещо брутално тъпо като "Не искам да излизаш с еди-кого-си, защото е от противоположния ти пол и просто не ти давам." (реплика от гадже към гадже)
Но виж, когато гаджето ти е... малко по-далеч и ти каже, че физически е привлечено от някоя, с която има среща, тогава вече ревността си е начин да защитиш позицията си и да покажеш, че ти пука. Ревността показва граница.
Нещо като болката - не ни харесва и през по-голямата част от живота си се борим с нея, но ако погледнем въпроса обективно, болката е нещо полезно, защото без нея няма да знаем кога да... спрем. Ако не усещахме, че горещият котлон пари, щяхме да си държим ръцете там, докато напълно изгорят...
Така че.. може би според мен ревността е по-скоро една неприятна, но необходима част от връзката (не говоря да е ежедневие). Ако я няма, това за мен би означавало или че двойката е излязла от някаква приказка, или че не са кой знае колко into each other. Прощавай, че не се изказвам напълно на български както обичаш, но просто вече се затруднявам да намирам точните изрази като емоционално съдържание :Р
Можеш да му покажеш и по друг начин, не съм забрана или такава реакция. Включил съм този вариант в есето ;]. И не е същото като с котлона
Вече друг е въпросът, че за мен такава връзка от дистанция не е връзка...
Публикуване на коментар