"Я, колко си пораснал! Помниш ли ме?"

Не, брат, не те помня. Това е било преди, примерно, 10 години, когато съм бил на 8, а ти си бил просто 1 от всичките приятели на наш'те. Аз съм дошъл, видял съм те за минутка, ощипал си ми някоя друга бузка, дал си ми някой друг шоколад, излязал съм от стаята и вече съм те забравил. А ти след това си ме обсъждал с наш'те поне едно 30 мин., а може и с някой друг общ познат и така си ме запомнил
Съмнява ме блога на келеш като мен да се чете от 40-50-годишни хора (въпреки че имам средно 30тина уникални посещения на ден, благодаря х) ), но го имайте предвид. Не искам да ви засегна нещо. Уважавам по-възрастните. Но така седят нещата. Дразнещо е. И следващият път "Помниш ли ме" го преправете на "Може случайно да ме помниш" ако толкова настоявате да питате