Ромео и Жулиета - Може ли наистина да съществува такава любов?

Някои казват, че животът е лутане между различни хора, докато намериш истинската си любов. Но каква е истинската любов? И може ли да съществува? Възможно ли е дори след години брак, 2 деца и ипотека съпрузите да се обичат все едно току-що са се влюбили? Без скандали, без неприятни чувства и сърцето да пърха като при първата целувка? Човек е такъв, че като има нещо, било то материално или духовно, почва по-малко да го цени и чак когато го загуби го оценява. Защото му се изгубва интереса към него ли, тъй като вече е достигнато, поради някаква друга причина ли, не знам. Примерите са навсякъде около нас: дете след като получи мечтаната играчка я захвърля настрани след кратка игра и почва да иска друга, момче и момиче след като достигнат интимност късат, какъвто друг искате пример дайте... Любовта в Ромео и Жулиета е такава искренна, така истинска и толкова искряща може би точно поради тази причина - че те двамата още не са се имали. За тях другият е бил "прекрасното мом(и)че във вражеския лагер". Дистанцирана връзка. Без да имат възможност да се опознаят, да се наситят един на друг и може би да видят и другото лице на парньора си (Давам пример: виждате статуя от Ренесанса на гола жена. Отдалеч изглежда прекрасна, изваяна като богиня. Приближавате се и виждате пукнатините, лишея, който го има тук-там и т.н.). Знаете как завършва пиесата - без реализация на любовта им. Да си представим друг завършек - двете фамилии без много бой разрешават тяхната любовта и благославят брака им. Двамата се оженват, нараждат си деца и заживяват щастливо. Докато Жулиета не разбира, че Ромео пее песнички под джама на съседката. Тогава тя се задява с водопроводчика и айдеее, заминаха нещата. Защото и двамата отначало почти от нищо се влюбват един в друг, което говори, че може би са лесно влюбчиви. Добре, да оставим сценария с изневярата. Те на практика не се познават, нали? Така... Оженват се, нараждат си деца и заживяват щастливо. Е... Почти... Горката Жулиета откъде да знае, че Ромео хърка като комбайн? Или някакъв друг досаден навик, какъвто и да е. Един недостатък ще изскочи, втори, трети и най-накрая развод с перфектния партньор (спомнете си статуята). Или дори да нямат такива вредни навици или да не им обръщат внимание ("Никой не е идеален докато не се влюбиш в него"), рано или късно връзката им ще стане монотонна и чисто делова.
Да, може да съществува такава любов, но само ако е нереализирана или поне не напълно, ако има още нещо неразбулено.


П.П. Имахме за домашно по английска литература да пишем есе на тази тема. Реших да го цвъкна и тук. По-добре се получи от първия опит х)