Hip-Hop Is Dead...

... и то не е отскоро...
Но нека ви вкарам първо малко увод. Лето Господне около 2000-ното. Малкият Калоянчо отива у кръстника си заедно с мама и с тати. То тогава имаха стерео. Беше им модата все пак. Докато е в другата стая с кака си Ели малкото момченце чува нещо от стереото. Еминем. Рап. И преди бе чувало, но тогава се зариби. Малкият Калоянчо съм аз, само че преди около 8 години. От тогава доста време мина. Времената се промениха, но общо взето основния ми стил музиката - не. Продължавам да си слушам. Съвсем порядъчно си минах през Шамара периода (само че втория, който бе по-слаб), през Румънеца и Енчев периода, през In Da Club периода и прочие. Познавам доста хип-хопъри. Познавам и доста рапъри. С някои от тях съм бил и в детска градина. Г/д знам и историята на хип-хопа. Както казах - продължавам да си слушам... Или поне засега...
Защо "досега" ли? Доскоро се чудех как точно да го формулирам. Вчера се сетих. Рапът донякъде стана като чалгата. И като смисъл, и като култура. Има си, естествено, бастиони, но те падат 1 по 1, докато накрая не остане пълна идиотщина. Не знам защо ми прави такова впечатление, най-вероятно защото никога не съм бил хип-хопър според очакванията, но рап културата в по-голямата част ми е твърде позьорска. Кажете ми как може някой 14-годишен келеш, дето мама и тати му дават парички за кòлички, да ми пее, че е "генгстъ", или някоя 13-годишна пикла да пее ... вижте. Всеки се прави на някакъв гангстер, всеки претендира, че е истински, но е такъв само в сънищата си. Пият ми ММ (3 л. - 2 лв.) и ми припяват "Алкохол, уоу!"; палят цигара и вече гледат лошо; слагат качулка по време на час и си мислят, че вече са бед бойз; използват някой друг израз от хип-хоп културата ("Йоу!", "Уозъп, нигъ" и т.н.) и вече са мега готини и забавни; мислят си, че като са отказали на майка си да си изпият млекцето вече са супер келеши; виждали са трева на картинка и вече са големи напушилки (пък дори и да са пушили няколко пъти); а този, който ги критикува (само гледайте коментарите ;] ) е хейтър, педераз и нищо не разбира и т.н. (тук нарочно не съм давал линкове, тъй като ще давам към мои познати, пък точно тези дни не съм в настроение да се занимавам с глупости; надявам се всеки, който се разпознае (въпреки че по-скоро бил отрекъл, да вземе мерки). Ето заради такива момченца и момиченца на моменти ме е срам, че слушам рап, нося широки дрехи и т.н. 2Pac не само би се обърнал в гроба, ами и пирует би направил. Нямате си на представа колко такива биха си заминали ако имах пушка (бих ги бил с приклада). Най-лошото е, че не се усещат. Че те се имат за истински, че това е правилното и т.н. И по-лошото е, че хип-хопът става тях
Напоследък почнах да се ориентирам към други стилове (предимно Psytrance). И при тях има позьори, но се надявам, че като съм нов и няма да ги забелязвам, пък може и да бъда 1 от тях
Но не мога да спра да слушам рап. Не мога



П.П. Тази публикация от супер много време се каня да я напиша. Проблемът е, че това ми е болна тема, пък все не мога да намеря точните думи да се изразя. Лошото е, че и сега не успях да ги намеря