"Ако бях различният Друг"... Някой може ли да ми обясни какво точно означава да си "различният Друг"? Как можеш да си наистина "различният" в общество на масова глобализация. Пък и все пак ние всичките сме човеци, стадни животни - едно, че в главите ни са заложени едни и същи основни механизми, но и ние надграждаме, вземайки от другите (... уважаеми антиглобалист). Така че е лесно да си "Друг", но е трудно да си "различният". Има, естествено, разлики м/у индивидите и групите (понеже сме стадни животни се обединяваме в групи със сходни индивиди), но голяма част са изкуствени, наложени и насърчавани от другите. Най-лошото е, че хората се променят според тези наложени разлики и стават стереотипи, които не приемат нищо чуждо и, като организъм, се пробват да го потиснат, изхвърлят или унищожат. Откъдето идват проблемите м/у нео-нацисти и хора с други физически белези (нарочно няма да използвам "раса"), метъли и чалгари и т.н., и т.н. Просто не харесваме различните, не ги приемаме. Не харесваме и тези, които нас не ни харесват. Няма нищо странно. Това си е защитен механизъм. Защото "обединението прави силата". А тези, което не са с нас, не ни правят по-силни и донякъде ни отслабват. Стават врагове и почваме да се отнасяме скептично и с предразсъдъци към тях, което ни пречи да ги опознаем и разберем, да се помирим с тях и да станем съюзници, може би. Трябва да се отървем от тези неща и да изградим ново общество с нов тип мислене без ограничения. Единствено тогава не би имало значение дали си "различният Друг", себе си или част от мнозинството; единствено тогава бихме могли да сме единни в многообразието.
Есето е по проект за интеркултурната толерантност (заглавието на проекта в момента не мога да го цитирам), а заглавието (на есето) е заложено фабрично. Учителят по философия настояваше да го напиша, макар че от начало се съмнявах в качеството му и в момента също не съм доволен от себе си
П.П. Със специални благодарности към Крисито
Нов блог, копелета!
петък, октомври 24, 2008
Ако бях различният Друг
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Значи, има различни, и различни, му френдо! Но да, факт е, че повечето не сме фенове на различното. Знаеш ли? Днес, когато се прибирах, случайно погледнах нагоре, и видях че от четвъртия етаж на съседния блок, ми мята един дядо. Видимо болен, и изморен, човекът ми мяташе, и ми се радваше. И аз му метнах. Не знам защо точно, но му метнах. И човекът се усмихна още повече. После разбрах, че това е много изключително болен, и стар човек, получил няколко удара, захвърлен от близките си в една стая, не излизал от сумати време... И тази бедна, изтормозена, и измъчена душичка, беше застанала на прозореца, и ми мяташе... Да, определено е по-различно от това да застане някоя кака на прозореца, и да ти подсвирне, нали? Определено човекът се чупеше от стереотипите. Но и определено съм сигурен, че всеки човек, на когото е махнал, и който го е видял, му е отвърнал. Защо ли? Защото колко и да сме коравосърдечни, всеки има сърце, което понякога се разчувства. Различието не е нещо урудливо. Различните са просто... други. И това не ги прави изроди, или неправилни еленементи, и т.н. Различните може да не са ти приятни, (например един чалгар), но какво от това? Хора сме все пак. Просто на някои от нас умственият потенциал е по-голям от същия на други от нас. И това ни повлиява малко или много във всичко. Включително и в избора на музика.И сме един голям организъм както каза ти. Но организмите категорично не се състоят от еднотипови клетки. Не че разбирах много биологията, но за всяка област от тялото, си има специфични клетки. По-глобално- за всяка отбласт от живота, си има специфични представители. Представители, членове на въпросния организъм. Та може би, различното е част от цялото. Неразделна част от цялото. Не знам. Спирам, че коментарът стана по-дълъг от поуста ти. (+
И понеже пропуснах, както сигурно подозираш, Дидо съм. (+
Лайната са по-дълбоки.
Публикуване на коментар