Bye, bye, world

Дойде времето да се простя с вас. Спокойно, не се притеснявайте! Сменям си блога просто. Отдавна се канех да почна начисто и го направих
http://belowtheheaven.blogspot.com. Do it!
П.П. Този блог няма да го трия, нека седи

Защото не винаги най-разпространеното е най-доброто

Наскоро реших да пробвам алтернативи на по-популярните методи за Интернет комуникация. Първо реших да сменя (не "да пробвам алтернативи на") Скайпа. Никога не съм я харесвал тази програма, но последната капка беше, когато с 1 човек си писахме по 1 съобщение на ден, защото само толкова получавахме (в смисъл аз му пиша нещо понеделник сутрин, той го получава понеделник вечер, отговаря ми, аз го получавам вторник сутрин, пиша му и отново). Това е благодарение на решението програмата да бъде P2P (за неразбиращите - това означава моя Скайп директно да се свързва с твоя без да минава през трети компютър - сървър. Плюс си е, че не зависиш от сървъра, но е минус качеството на P2P връзките). Има и други причини, които не ми се изреждат, но част от тях съпътстват всяка развита форма за Интернет комуникация. Първата ми мисъл беше ICQ, който когато нямаше Скайп беше водеща сила, заедно с IRC. Да си призная, в цялата програма най-много ме кефят прозвищата му - АйСеКтир, Ицко, ИЦЯ, а сигурно има и други, но не ги знам (казвайте х) ). Направих си акаунт, взех си номерче (432929893). Не съм го тествал както трябва, но ето предимствата му пред Скъпето, които аз забелязах - сървър (за това вече обяснихме), разнообразие от клиенти (това означава, че имаш избор в програмите, през които чатиш; важно е за мен, мога да си го променя както си искам - да ми блокира спама, да ми проверя пощата и т.н.), по-добро изпращане на файлове (можеш и папки да изпращаш). По принцип минус е леката липса на аватар и описание, въпреки че мен не ме бърка, ама хич! Вече отделно разните програми за ICQ поддържат и други протоколи (бях си го направил даже да чатя и в Скайп през Pidgin-а ми, но трябва Скайпа ми да е включен => все в гъз)
Вдъхновен от тази смяна (макар и не напълна, ваш'та мама). Реших да пробвам и Facebook (заедно с MySpace са най-големите социални мрежи в света). Направих си акаунт, погледнах тук-там, но не съм се занимавал. Наскоро реших да го разуча и това чудо и бях приятно изненадан. Това е върховната форма на социална мрежа! Можеш да оставяш коментари по абсолютно всичко, можеш да следиш активността на приятелите ти (в смисъл на какви коментари оставят и т.н.) без проблеми, като можеш да избираш какво да ти показва и какво не, има мрежа за споделяне на линкове (ако не знаете какво е това - ето пример), има вграден чат, можеш да правиш много повече неща с профила си, и др., и др. Космоса може само да му диша прахта. Има един-единствен минус - не можеш да променяш големината на кутийката за тагване в снимките (то и аз толкова съм тагвал, ама не видях начин). Дизайнът е изчистен, което някои хора биха го определили като минус, но без излишните циганийки тип MySpace е елегантно, бързо и удобно, плюс това идеално се върже с Chromifox ;]. Но не можеш да си "оцветиш" профилната страница (всъщност... все някой ще е намерил начин, ще потърся)
Само едно нещо преди разделяне - това, че нещо е най-разпространено не означава, че е най-добро. И това, че в момента няма толкова потребители (разбирайте "познати потребители") не означава, че няма да последват вашия пример ;] (за това мисля друг път да пиша, и без това ваканцията ще имам свободно време)

П.П. А, да, още 1 малко минусче на Facebook - в секциите, където пиша за музиката си, филмите си и т.н. не виждам начин как да го направя да не е линкове за търсене на подобни хора, ами да е HTML

Дивото зове

Някои вярват, че най-великото постижение на човечеството е умението да контролираш огъня. Оттогава сме станали все по-можещи и силни. Научили сме се как да обработваме храната, изобретили сме инструменти, оръдия и т.н., позволяващи ни да се издигнем до върха на хранителната верига и да си направим живота по-лесно. Това ни е отчуждило от природата. Вече не ни е нужна толкова близка връзка с природата, даже е започнала да пречи на развитието на човешката цивилизация, докато не сме достигнали до момент, в който ядем отгледани в пластмасови кутии краставици, генетично модифицирани кокошки и т.н. Създали сме си свой собствен свят с наши собствени правила, който наричаме "цивилизация". Станали сме като маймуна, режеща с лазер собствения си клон. "Животно" и повечето неща, свързани с природата, са станали обида. Отричаме да сме примитивни, но все пак имаме нужда да ядем, пием, спим и т.н. Вярваме, че сме превъзмогнали "онези гадни примитивни инстинкти", но все пак се ядосваме, страхуваме и т.н. Всички емоции, които хората използват като аргументи за разликата м/у нас и животните, са умело замаскирани инстинкти - радост, тъга, омраза, любов... Предполагам, че някои ще реагират "Любовта не е примитивна, а е най-човешкото чувство, сложна е, свещена е, ...". Кажете ми с 2 думи какво е любовта? Желанието да бъдеш с някого от противоположния пол, т.е. розова версия на инстинкта да продължиш вида си и да намериш съюзник в живота и в отглеждането на потомството (най-важното нещо в природата и човешкия живот). Да, има любов към приятели, предмети и идеи, но всички те са любов към съюзник (без значение човек, предмет или идея), към нещо или някой, което може да ти доведе облага. Защото съюзниците са много важни в природата. Те могат да те защитят, могат да ти помогнат да се издигнеш в йерархията, което ще ти донесе блага, а може и самите те да те облагодетелстват по някакъв начин. Затова живеем в общество - колкото повече съюзници, толкова повече облаги.



Оригинално е есе по английска литература със заглавие "Do You Often Feel the Call of the Wild?", но и също така ми е наболяла тема.
Не очаквам одобрение или разбиране

Политически настроения

По принцип не намесвам политиката в блога, но наближават избори, а забелязах, че повечето ми връстници (които ще могат да гласуват и сигурно ще го направят) си нямат на представа кой кой е и как стоят нещата. Аз не съм много вещ, но по-добре аз, отколкото без хич. Ще се постарая да бъда безпристрастен
Представени са основните партии, като управляващите в момента (Тройната коалиция) са първи, също така включвам и няколко думи за лидерите

• БСП. Най-многобройната партия в парламента в момента, също така министър-председателят е и председател на ВС на БСП. Пряк наследник е на БКП (Българската Комунистическа партия), която е учредена през 1919 г. и е управлявала 45 години поред (за този период на управление оценките са много противоречиви, по-добре се поинтересувайте сами). След 1990 г. (когато приключва 45-годишното управление на БКП) на 2 пъти печели изборите - 1995г. (на власт е до 1997г.) и през 2005г. (още е на власт). Първият път води България до икономическа криза, което е причината за преждевременните избори, за втория път оценките са противоречиви (според управляващата коалиция се справят добре, но просто другите не оценяват това, което правят; според АБСОЛЮТНО всички други партии управлението й води до катастрофа). В момента заедно с ГЕРБ са водещи партии по рейтинг, което води до пререкания, главно м/у 2мата лидери (което според мен граничи с дребно заяждане).
  Роденият през 1966 г. в Украйна Сергей Станишев е син на видния комунистически деец (бивш партизанин и после председател на ЦК на БКП) Димитър Станишев. През 1989г. (Сергей Станишев) завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. Пет години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“. Специализира по политически науки (Московска школа за политически изследвания), а по-късно - по международни отношения (Лондонска школа за икономика и политически науки), където защитава научно изследване на тема "Съвременна външна политика на Русия". Сергей Станишев е съветски, след това руски гражданин до 1996 г., когато придобива българско гражданство и се отказва от руското. През 2001 г. наследява Георги Първанов на поста председател на ВС (Висшия Съвет) на БСП, тъй като втория бива избран за президент на Р. България. Има политически пререкания с Бойко Борисов (неформален лидер на ГЕРБ). Едновременно е остро критикуван и възхваляван, като на нападките реагира остро (използвайки определения на "кучета" и "циркаджии"), като критикува и ЕК, че е пристрастна спрямо България относно спрените фондове.


• НДСВ. Основана от последния български цар Симеон Саксгобурготски с първоначално име "Национално движение Симеон Втори", по-късно преименувани на "Национално движение стабилност и възход" (2 пъти, тъй като законността състоялия се през 2007 г. първи конгрес е оспорван, и окончателно се преименува през 2008 г.). През 2001 г. влиза в коалиция с още 2 малки партии (тъй като има проблеми с узаконяването й) и печели изборите. По време на това управление започва връщането на бивши царски имоти, незаконно отнети от БКП (малко е спорна тази работа, аз лично не бих го формулирал така, но нека се придържам към по-официалната формулировка). Първоначално кандидатства за прием в ЕНП (европейски съюз на демократическите партии), но след като не бива приета кандидатства за член на Либералния Интернационал, където е приета.
  Симеон Сакскобурготски е роден през 1937 г. като княз Симеон Търновски. Син е на цар Борис III и като негов единствен син е и престолонаследник. Родствен е с британската кралица Елизабет II и белгийския крал Алберт II. След смъртта на баща си през 1943 г. заема престола, но поради крехката си възраст (6-годишен е бил по онова време) е управлявал регентски съвет вместо него. След 9.09.1944 г. регентите му са сменени с представители на Отечествен Фронт (една от партиите на комунистите по онова време), а през 1946 г., след проведен референдум, бива изгонен от България, с което се прекратява управлението без всъщност да абдикира. През 1996 г., след 50-годишно изгнание и известни проблеми с получаването на българско гражданство се завръща в България. Посрещнат е много радушно от българския народ, обещавайки да се върне пак и да не предявява териториални претенции към Р. България (първото го прави). След приключването на мандата му като министър-председател се развихрят няколко скандала за негови незаконни дела, но всичките са потулени.


• ДПС. Основаното през 1990 г. участват в почти всички правителства като коалиционен партньор (нямам информация в момента дали са всички или почти всички, но мисля, че имат някое друго, в което не са) въпреки многото скандали, в които е замесено. Основният скандал, продължаващ толкова години, е дали е етническа партия или не (според конституцията няма право да се основават етнически партии). В своя защита ДПС изтъква аргумента, че има членове-българи. По-нататък ДПС няма да го коментирам (като изключим Ахмед Доган), защото ще си проличи мнението ми за нея х)
  Ахмед Доган е роден през 1954 г. в с. Пчеларово, област Кърджали. Завършва философия към СУ. Редовен аспирант в Института по философия в БАН. През 1985 г. завършва Академията за обществени науки и социално управление на ЦК на БКП. Година по-късно е кандидат на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към БАН. Твърди, че през 1985 г. е съосновател на терористична групировка, насочена против т.нар. "възродителен процес", въпреки че е поканен 1 година след основаването й (на групировката) "като по-образован" да я поведе (което и прави). Поради тази причина е арестуван за 6 месеца и 15 дена, след което е освободен пак. През 1987 г. лежи в килия за смъртници, а през 1989 г. е осъден на 10 години затвор. Амнистиран е същата година. Самата групировка се смята за отговорна за редица атентати и предшественик на ДПС, основано през 1990 г. от Ахмед Доган.


• ГЕРБ е една от най-младите партии в България (основана края на 2006 г.), но и една от ползващите се с най-голяма популярност (много изследвания казват, че тя е най-популярната). Неформален лидер е Бойко Борисов (неформален е защото по закон кмет не може да членува или води политически организации), а председател е Цветан Цветанов (протеже на Бойко Борисов). Досега не е участвала в избори (то откакто съществува не е имало). Определят се като десни (a.k.a. демократи)
  Бойко Борисов е роден през 1959 г. в гр. Банкя. През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин младши лейтенант в специалност „Противопожарна техника и безопасност“. До 1990 г. работи на различни служби в МВР, като през това време се занимава и с карате (треньор + съдия). През 1990 г. (след демократическите промени) отказва да напусне БКП. Година по-късно основава охранителна фирма, защитавала Тодор Живков (лицето на комунизма в България) и Симеон Сакскобурготски. През периода 1990 г. - 2000 г. е съдружник с емблематични лица от мафията. През 2001 г. е назначен като главен секретар на МВР (според някои - с връзки със съмнителни лица), с което започва популяризирането му. Докато е на този пост обвинява Община София и кмета на София (тогава Стефан Софиянски), че му пречат да си върши работата. През 2005 г. напуска МВР окончателно (с чин генерал-лейтенант), за да участва в парламентарните избори в листите на НДСВ. Получава депутатски мандат, но го отказва. По-късно същата година участва в изборите за кмет на София, които печели. Основава ГЕРБ, като изказва амбиции да спечели следващите парламентарни избори. Започва да обвинява парламента, че му пречи


• Атака е създадена едва няколко месеца преди парламентарните избори през 2005 г., но въпреки това печели ~ 9%. Сама се определя като патриотична и националистическа (което не е нацистка), въпреки че противниците й я определят като антихуманна, шовинистическа, расистка и фашистка. Партията се явява като крайна опозиция в 40 Народно събрание, поставяща под остър критицизъм Тройната коалиция (БСП, ДПС & НДСВ).
  Волен Сидеров има дълъг обществен живот преди да стане политик. Още със зората на демокрацията той е редактор на няколко водещи вестници, даже през 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. Автор е на три книги: “Бумерангът на злото”, “Властта на мамона” и “Българофобия". И трите описват предполагаема световна конспирация и антибългарска политика. Истински известен става с предаването си "Атака" по телевизия "СКАТ", известна с алтернативната си политическа насоченост. През 2003 г. се кандидатира за кмет на София, но събира едва 2000 гласа. Участва в избори за президент през 2006 г., когато стига до балотаж, но благодарение на липса на достатъчно гласове. Името му е намесено в много скандали. Съден е за подбуждане към дискриминация на основа сексуална ориентация и расова принадлежност. През 2006 г. Волен Сидеров претърпява леко ПТП, при което той решава, че това е атентат срещу него, при което следва физическа саморазправа.


• СДС, основана 7.12.1989 г., е в голяма степен инициатор на демократическите промени в периода 1989-1990 г. Първоначално е коалиция между неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е демокрация в България, като по-късно се преобразува в партия. На първите избори след 1989 г. СДС губи от БСП с 16%. Отказва да участва в коалиционно правителство, но 2 месеца по-късно Жельо Желев (лидерът на СДС по онова време) става президент. В краят на 1991 г. СДС печели предсрочните избори с 1% и съставя първото си самостоятелно правителство. 1997 г. СДС отново печели предсрочните избори и съставя ново правителство начело с Иван Костов, което въпреки скандалите относно приватизацията на големи държавни дружества, е първото правителство след 1989 г., което изкарва пълен мандат. Но през 2001 г. търпи огромно поражение на изборите и рейтинга му почва да спада.
  В момента текат вътрешни избори в СДС за председател.

П.П. Накрая ми се уби желанието да пиша, но се надявам, че съм бил полезен х). И нека ви посъветвам нещо - ако си нямате на представа кой кой е, недейте да гласувате.

Blog it!

(Видяно от katq.katq @ Svejo.net)


Знам, че не съм писал отдавна. В момента имам желание да се занимавам, нито имам време. Но поне не ви пълня главите с глупости х)
П.П. Очаквайте включване скоро, че ще ме помислите за наистина умрял